Кризата за министри, които да искат да работят в служебен кабинет до изборите явно е сериозна, след като се чуват имената на кандидатите. Преди дни се появи информация, че президентът Росен Плевнелиев оглежда седем (!) кандидати за поста министър на спорта и с най-големи шансове бил волейболният ас Любо Ганев. И тук нещата тръгват на зле.
Първо, толкова ли е важно в едно служебно правителство да има министър на спорта? Защото, в редовното като имаше, че какво стана? Свилен Нейков не свърши нищо съществено, разходи няколко костюма по света и потроши една торба държавни пари за всякакви щуротии, които донесоха повече от скромни спортни резултати.
Второ, точно Ганев ли? Човекът, който беше използван от Данчо Лазаров да легитимира последните си години начело на волейболната федерация? И пак Ганев, който като стана вицепрезидент на БФВ веднага спечели обществена поръчка за спортна екипировка, писана точно за него...
Любо Ганев беше велик спортист, то това не го квалифицира за министър. Изобщо.
Щото това звучи като да се съгласим Азис да стане министър на културата. Или като с докторската степен на Христо Стоичков, присъдена му в Пловдив.
И трето, не е ли време спортът да се управлява от човек, който да е надскочил формулата „държавата ни плаща", в смисъл с бивши треньори, спортисти и деятели явно няма да стане. Защото никой от тях не иска, а и не му идва на ум, че трябва да се смени моделът, по който се развива и финансира спортът у нас. А оттук започва всичко.
Ако не се поеме в нова посока и няма ясна стратегия за какво точно в спорта държавата ще дава милионите на данъкоплатците, резултати и развитие няма да има. А пак ще жалим лицемерно за изваждането на борбата или поредните ограничения в допинга в щангите.
