Черна гора празнува, и ще празнува още дълги дни.
Пий, народе!
Защото нейните скромни и анонимни за света и модните списания футболисти ще срещнат Коледа на върха на нашата квалификационна група.
Защото Дзверотич и Баша спряха Руни и Джерард и се покриха със слава на "Уембли". Допуснаха звездите на Англия да видят три пъти вратата, а в края уцелиха и греда.
Не играха правилно. Това им е малкият кусур. Но взеха точка, а и за разлика от един друг отбор 40 дни по-рано на същия терен, не изглеждаха като спаринг-партньор.
Черна гора ни показа само за месец, че футболът не се играе с име, его и гел, а със сърце. С тактика, реализъм и сърце.
Ние на "Уембли" решихме да покажем на света какви футболисти сме. Правилният футбол на бившия селекционер трябваше да изуми света и да накара Капело да си води записки.
Вместо това е най-добре нашите треньори и футболисти да минат едни дълги и напоителни курсове при Златко Кранчар.
Преди 5 години той в квалификациите за световното ни матира гросмайторски като треньор на Хърватия.
Би ни като тъпан пред препълнения и кипящ от ентусиазъм "Васил Левски", след като цяла седмица се канехме как ще отнесем отбора му. Дойде, показа и си отиде.
Преди месец на същия стадион така нареди своите далеч по-невзрачни на хартия черногорци, че направо ни парализира - 0:1.
Вчера отчая и англичаните. Не играе правилно, отборът му е вкарал 3 гола в 4 мача, не напада вихрено и не бродира двойни пасове, не реди удари...
Ама не е пуснал още ни един гол и има 3 точки преднина на върха.
А Стоиловите тактики нека всуе карат топката да танцува при поредния от над стоте безсмислени паса между двете наказателни полета. Точки в двата му квалификационни мача нямаше, голове също...
Сега с Матеус поне има дисциплина. А и 3 точки.
Германецът може да не е тънък тактик, но поне отборът изглежда респектиран от треньора си и се бие като за световно дори в контрола.
Това засега ни стига. Нека поставим поне тази основа, за да градим върху нея.
И стига, моля ви, с правилен футбол! Искаме победи, точки, голове и радости.
Искаме като Черна гора да тропнем едно хоро на "Уембли" пък било и с 0:0.
Та онези над 8000 патриоти с трибагреници на 3 септември дали щяха да имат против да е такъв резултатът, пък било и без да имаме положение?
Сигурно не.
На футбола ни му трябва мотика, бачкане, резултати с пот и кръв, пък тогава можем да мислим за стил и почерк. Дотам сме я докарали.
Да се учим от комшията Златко, човекът ни дава безплатни и болезнени уроци вече пет години.
