Не ме занимавайте, аз съм съдията зад вратата

Аз съм съдията зад вратата. Моля да не ме занимавате. Нищо не виждам, нищо не мога и нищо не знам.

Това ми е работата и тази седмица в евротурнирите отново си я свърших подобаващо. Не видях дузпата за Рома срещу Барселона, не видях нарушението на Компани, принудило Киелини да си вкара автогол. Обичайно гледам да не се намесвам в ситуации, които директно влияят на крайния резултат.

Още в първия сезон, в който навлязох във футбола (2009/10), пред мен в наказателното скъсаха фланелката на Никола Жигич (тогава във Валенсия). Отново проследих с нескрито любопитство, но прецених да не се обаждам.

Има си главен съдия за тази работа.

А иначе следя отблизо и в приклекнало положение играта в повереното ми наказателно поле. Не знам какви други функции имам на терена. Играчите се шамарят, бутат и дърпат както си искат при статични положения, симулират и получават дузпи, правят балтии точно пред очите ми и вдигат ръце в стил „Не съм го докоснал". Понякога чупят и крака около мен, но не знам аз какво общо имам с това.

Измамите по терена така или иначе си продължават и никой няма вид да е респектиран от присъствието ми.

Не разбирам и защо винаги стоя от същата страна на вратата като страничния съдия. Така като се случи нещо на далечната греда, отново няма кой да го види.

Наблюдаваните от мен ситуации ги проследяват още десетки хиляди по трибуните и милиони пред екраните. Понякога и преди повторенията те виждат това, което аз пропускам.

Веднъж годишно обаче взимам нещата в свои ръце и им затварям устите. Така стана, когато във вторник на Реал - Шахтьор топката удари Дарио Сърна в гърба, но аз алармирах за дузпа. И стана на моето, убих всякаква интрига в мача.

Ако някой има някакви претенции по въпроса, главният съдия да се оправя.

Моята роля е друга, аз съм там, за да могат ФИФА и УЕФА да твърдят, че са направили нещо относно съдийския проблем.

Все пак, докато стоя на пост зад вратата, се случва да изпадам и в алтернативни състояния. Премислям какво би било, ако седях извън терена и на един монитор проследявах спорните ситуации с повторенията им.

Тогава щях да видя в едър план как Масчерано събори Наинголан. Можеше даже да видя как счупиха крака на Люк Шоу и да подсетя главния съдия да извади червен картон. Или да забележа, че днес Диего Коща трябваше да бъде изгонен срещу Арсенал.

Щеше да става за броени секунди, още докато траят разправиите между футболистите.

Но тогава щях да бъда друг съдия. Сега съм просто съдията зад вратата и вече ви обясних да не ме занимавате.