Юли 2014-а. Милош Раонич е спрян от Роджър Федерер на полуфинаите на Уимбълдън. Светът говори за високия младок от Подгорица, но постижението му се приема за чиста проба късмет.
От Торонто до София има фенове на играта, които го смятат за обикновено "дърво" с добър сервис.
Януари 2016-а. Раонич прави фурор на Аustralian Open и се класира за втория си полуфинал в Шлема.
Показва невероятно израстване и е на крачка от битката за трофея, но контузия му попречва да се пребори с Анди Мъри.
Впечатленията от играта му са отлични и масово се говори, че е играч, който може да стигне много далеч. Както и на корта, приема еуфрията сдържано. Нещата минават покрай него. Капсулиран е и следва собствен план.
Милош не говори много, не показва емоции и бачка усърдно.
А резултатите са видни.
Има ли още някой, който да твърди, че е "дърво"? Или да смята, че е тромав и неподвижен на корта и единственото му оръжие е сервисът?
Какво мислите за форхенда по късия диагонал и волетата му на мрежата? За психическата му устойчивост и борбения дух, който показа на един крак от средата на третия сет срещу Мъри?
За всичко това Раонич си заслужи признанието да е най-приятната изненада в мъжката схема в Мелбърн.
Хубавото е, че това трябва да подейства мотивиращо и на нашия Григор Димитров. Убедихме се, че "младите пушки" (вече не са май толкова млади) често са като скачени съдове, а българинът също се представя отлично от началото на годината.
Дали това отново няма да е сезонът на Димитров и Раонич, както беше през 2014-а?
И накрая да припомним, че другият изненадващ полуфиналист на "свещената трева" в Лондон тогава беше именно българинът...
