1:0 с гол на Маламов.
Останалото бе шум до небесата, грохот от трибуните, здрава битка и ефория - ЦСКА взе купата на България в паметен мач пред около 38 000 фенове на националния стадион, побеждавайки Монтана.
Това изречение би било съвсем рутинно за родния футбол в края на друг сезон, но този е различен - армейците са във В група.
От трета дивизия те минаха по пътя към финала, като елиминираха два отбора от Б група, елитния Берое и накрая победиха още един тим от А група - Монтана.
По пътя допуснаха само един гол.Какво ни казва това за нивото на играта у нас?
Че останалите са твърде слаби, това е ясно.
Лудогорец, Левски или Литекс можеше да е на този финал и да бие ЦСКА, но не стигнаха до него.
Но останалите, конкуренцията и обстоятелствата - настрани.
А как го направи ЦСКА?
Централизирана власт, организация
На власт в ЦСКА е Гриша Ганчев, а за неговите методи на управление във футбола се знае - може да се обсъжда, може да се предлага и дискутира, но накрая става както той каже.
В ЦСКА няма спорове и хора, които дърпат към себе си.
Просто Ганчев не го позволява.
Строга финансова дисциплина
Естествено, в ЦСКА се дават заплати като в професионален клуб, въпреки че той по статут не е такъв.
Но няма по-голяма от 4-5 хиляди лева и няма легионери.
От тук - няма скандали по оста скъпоплатени - евтиноплатени, българи - чужденци и т.н.
Добър млад треньор, състав от необременени играчи с голяма мотивация
Христо Янев е неопитен, казваха в началото на сезона.
Но всъщност не му и трябва да е трупал опит в тинята на родния футбол, където пъзелът е доста по-сложен от обикновено противоборство на терена.
Той не е бил замесен като треньор в игрите, които стават непрекъснато в А група.
Попадна в ЦСКА в сезона, в който всичко се решава на терена - отборът му мачка всяка седмица съперници, без да има нужда да си помага със съдии или уреждане на мачове.
Просто такова е нивото във В група.
За купата ЦСКА си изстрада класирането с огромна тактическа дисциплина и себераздаване в мачовете с противници, по-горе от него в йерархията.
Играчите са мотивирани до край, защото имат какво да доказват в ЦСКА.
Отхвърлени свои юноши, нежелани тук и там...
Освен това им помогна и фактът, че нямаше напрежение върху тях, каквото обикновено те чака в съблекалнята на ЦСКА.
Не, те дойдоха, подготвиха се, изиграха сезона във В група с лекота, а бонусите дойдоха в турнира за купата.
И до последно имаше въпроси ще успее ли отборът от трета лига да го направи...
Но при толкова здраво скрепен екип, държан от един човек на върха на пирамидата, при липсата на обичайните змии, които съскат около "Армията", при осигуреното спокойствие на отбора (не и на клуба, разбира се, при всички неясноти около него), успехът не е изненада.
На терена има хора като Галчев - с над 200 мача в А група, но и като Господинов, Кикарин, Чорбаджийски...
Те общо нямат и 20.
След това, което направиха този сезон обаче, са готови за елита като опит и натрупано самочувствие.
Така че ЦСКА го направи и написа история, но и сложи основите на здрав колектив и отбор, който с 3-4 класни попълнения може да атакува върха и в А група догодина.
Стига да е допуснат до професионалния футбол...
Но това играчите и Янев няма как да го гарантират.
Те тяхната работа си я свършиха.
