Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

И Лудогорец тръгна по нанадолнището

Бруно Рибейро е известен единствено с това, че е карал стаж при Жозе Моуриньо. Твърди, че самият Моуриньо му бил препоръчал да приеме офертата на Лудогорец, което най-малкото звучи двузначно. Миналия сезон Рибейро успя да спаси от изпадане родния си Витория (Сетубал) – едничък успех в кариерата му до момента
Бруно Рибейро е известен единствено с това, че е карал стаж при Жозе Моуриньо. Твърди, че самият Моуриньо му бил препоръчал да приеме офертата на Лудогорец, което най-малкото звучи двузначно. Миналия сезон Рибейро успя да спаси от изпадане родния си Витория (Сетубал) – едничък успех в кариерата му до момента

До момента едно нещо отличаваше Лудогорец от всички отбори-недоразумения в българския футбол.

Не, не е щедрото еднолично финансиране, не е трибуната „Моци", не е и орелът Фортуна.

Просто досега Лудогорец не взимаше треньори на експериментален принцип.

Залагаше на българи, които не бяха гръмки имена, но познаваха отлично тима, познаваха „А" група и без много блясък си вършеха ефективно работата.

Каквото и да се каже за Кирил Домусчиев, решението му да назначи именно Стойчо Стоев след уволнението на Ивайло Петев е сред блестящите ходове в българския футбол. Последвалите пробиви в Лига Европа и Шампионската лига го доказват.

Тази година обаче отборът си позволи да се раздели с Георги Дерменджиев преди да има готов вариант за треньор - вероятно с убеждението, че няма да е трудно да се намерят кандидати за тим, достигнал до Шампионската лига.

Позволи си и да отпише българските треньори и да търси чужденец. След което получи куп откази и видя, че западните специалисти не изгарят от желание да покоряват Шампионската лига от Разград.

Така назначението на португалеца Бруно Рибейро за старши треньор изглежда не просто като компромисен вариант. С него Лудогорец тръгва по нанадолнището, по което ЦСКА, Левски и Литекс се спускаха дълги години.

С треньор от Западна Европа и с неговите по презумпция „европейски методики", които би трябвало да докажат, че Лудогорец е клуб от европейски тип - само че в не толкова европейската „А" група и в не толкова европейския Разград.

За Рибейро следва едно тежко „запознаване с обстановката", „аклиматизиране", „градене на нов отбор".

И то дайте да видим от кого точно - от неопитен треньор на 39 години, който е водил четири нискоразредни португалски тима в кариерата си. И който за миналия сезон има 3 победи от 17 мача начело на родния си клуб Витория (Сетубал).

В Разград ще трябва да свикне да излиза за победа във всеки мач, и то спешно.

Лудогорец тръгва в евротурнирите на 14-15 юли и няма как целта да не е нов пробив в тях. Тоест важните, ключовите мачове започват след по-малко от месец.

Дотогава Рибейро ще трябва да направи и скоростна селекция, след като ключови футболисти напуснаха „орлите". Още в първите си изказвания треньорът се похвали, че Жозе Моуриньо му е като брат и може да му даде да вземе футболисти на Челси в Лудогорец.

Докато обаче очакваме това да се случи, не можем да не отбележим очевидното: Рибейро е екзотичен експеримент, който изглежда обречен на провал.

Провал в стил Пепе Мурсия. В стил Луиджи Симони и Рюдигер Абрамчик. В стил Йоан Андоне, Ратко Достанич, Владимир Федотов, Михай Стойкица и Ицхак Шум.

Помните ли ги? Те символизират мъртво време, нулеви години, които останалите български отбори изгубиха, за да потънат в настоящото си блато. За да записват в момента Левски и ЦСКА най-срамните страници от историята си.

Да не вземе след няколко месеца и Лудогорец да се окаже без треньор, без евротурнири и със селекция от ненужни футболисти? И колко такива провали може да си позволи тимът, преди ентусиазмът на Кирил Домусчиев да увехне?

Най-четените