Най-добрият в света. Симулант. Господин Шампионската лига. Пеналдо. Човекът за важните мачове. Просто голмайстор. Най-великият в историята. Егоцентричен. Напълно завършен футболист. Просто консуматор. Абсолютният голмайстор. Егоист.
Кристиано Роналдо е бил наричан с всички тези епитети и наречия в един или друг момент от кариерата си.
Развитието му като футболист е почти без аналог в световния футбол. Не той е най-яркият талант в школата на Спортинг. Тогава на преден план е Рикардо Куарешма. Дори Нани.
Но именно той успя.
Една контрола срещу Манчестър Юнайтед през лятото на 2003 година промени живота му. По време на нея толкова впечатли сър Алекс Фъргюсън и щабът му, че трансферът му на „Олд Трафорд“ бе неизбежен.
С „червените дяволи“ спечели всичко в рамките на шест години. Талантът му се разви пред очите на целия свят и надмина дори най-смелите очаквания. Звездата на Роналдо мина пределите не само на „Олд Трафорд“, но и на Острова.
Беше време за ново приключение. Дестинацията – Реал Мадрид. Там започна да се кове истинското величие на CR7 и непрестанното съперничество с другия велик – ниският магьосник, носещ името Лионел Меси.
Сравненията между двамата започнаха още преди представянето на Кристиано пред пълния „Сантяго Бернабеу“ на 6 юли 2009 г.
Гол за гол. Трофей за трофей. „Златна топка“ за „Златна топка“. Роналдо и Меси окупираха футболния свят в последните 10 години.
Португалецът се превърна в икона на „кралете“. Подобри десетки рекорди. Вкара повече голове, отколкото има мачове за Реал. Изведе тима до най-сериозната доминация в Шампионската лига в последните четири десетилетия с трите поредни триумфа.
Роналдо спечели общо пет пъти купата с ушите. Само два отбора са я печелили повече – Реал Мадрид (13) и Милан (7). Не футболисти. Отбори!
Девет години. Толкова продължи „царуването“ на Кристиано на „Сантяго Бернабеу“. Но се стигна до раздяла. Раздяла, според някои, неизбежна. Такава почти винаги следва, когато се сблъскат две мощни фигури.
Печеливши и губещи тук няма. Флорентино Перес и Роналдо тихичко решиха спора помежду си. Реал изпрати Кристиано като герой. Като легенда. Както подобава. Той се сбогува с клуба, признавайки величието му.
Роналдо го направи в Англия. Направи го и в Испания. Спечели си милиони почитатели. Натрупа и много негативи. Но така е с великите играчи – фигурите им са полюсни. Те са любени и мразени, едновременно и еднакво силно.
Сега е време за Италия.
11:29Кристиано Роналдо - само песъчинка от империята "Аниели"
Може би, има печеливши. И това е Ювентус. Трансферът на Кристиано в Торино е най-големият за италианския футбол за това хилядолетие. Всички в Калчото го знаят. И затова го посрещат с отворени обятия.
Срещу Юве Роналдо има 10 гола. Най-много за играч срещу даден отбор в Шампионската лига. „Старата госпожа“ му бе любимият противник. Сега ще му бъде домакиня.
Независимо от това, Торино ще го посрещне на крака. Както го изпрати преди няколко месеца след онази незабравима задна ножица по пътя на Реал към Тринайсетата.
Ефектът „Роналдо“ ще бъде огромен не само за Ювентус, но и за италианския футбол. Абонаментите за Калчото ще достигнат невиждани висоти. За Серия А ще се говори всеки ден, наравно с Реал и Барса и английския футбол.
Ако има човек, който може да върне поне частица от старата слава на италианското първенство, то това, със сигурност, е Кристиано Роналдо.
Но в Ювентус мечтаят за връщане на още едно нещо – Шампионската лига. Затова си взеха и кавалера й от последните три години.
На 33, Роналдо няма никакво намерение да спира. Преди да пристигне на „Бернабеу“, Реал не бе печелил купата в продължение на 14 години. Сега ще се опита да я „издърпа за ушите“ и в Торино.
Ако има някой, който може да го направи, то това е именно той.