Много или малко са парите за Десподов?

Номинално погледнато, Кирил Десподов реализира един от изходящите топ трансфери на български футболист от „А" група за всички времена.

Според мастити източници цената, която Каляри ще плати на ЦСКА, дори е 4,2 милиона евро, което автоматично значи, че той бие досегашните рекордьори Стилиян Петров (от ЦСКА в Селтик за 4 милиона долара), Христо Стоичков (от ЦСКА в Барселона за 4 милиона долара) и Георги Иванов-Гонзо (от Левски в Рен за 4,1 милиона евро).

Въпрос на курс, инфлация или девалвация, ще кажете - ясно е, че 4 милиона долара през 1990 г. са несравнимо повече пари, отколкото 4 милиона евро днес. И ще се прави.

Но също така е факт, че с промяната на стойността на парите, се променя и трансферният пазар.

И когато оценяваме сумата, която ще постъпи в касата на „Българска армия", за най-талантливия роден футболист, а годината е 2019-а, трябва да се имат предвид и съвсем различните условия на глобалната футболна борса.

Предвид факта, че в последните години българските клубове взимаха що-годе сериозни суми за чужденци (предимно Лудогорец и Литекс), а последните значими продажби на българи от „А" група са с поне 5-годишна давност (през 2014-та Литекс продаде Симеон Славчев на португалския Спортинг за 2,5 млн. евро, а сезон по-рано пласира Георги Миланов в ЦСКА (Москва) за 2,75 млн. евро), то трансферът на Десподов би трябвало да бъде определен като „удар".

Това обаче ще е изключително пресилено - по ред причини.

За българския футбол сума от порядъка на 4 милиона евро е колосална - равнява се на почти 80 процента от годишния бюджет на клуб от ранга на ЦСКА. Но на фона на тенденциите на европейския и световния футболен пазар това са си направо трохи, когато говорим за де факто най-конвертируемият играч на страна с история и (някакви) претенции във футбола, който вече  е един от лидерите на националния отбор и преди броени дни бе избран за Футболист на годината.

Натрапва се усещането, че от Десподов можеха да се изкарат много по-добри пари, но по някаква причина ЦСКА реши да бърза с продажбата. Дали от страх да не му падне формата, да не се контузи или заради прекомерното желание на самия футболист да излезе зад граница - можем само да гадаем.

Вероятно за мълниеносния трансфер всеки от тези фактори е изиграл роля, а може би и още толкова - вече се чуха версии, че Гриша Ганчев е побързал да си избие парите за емблемата.

Всичко това обаче попада в графата „продажба на всяка цена", което при всички положения не е похвално за клуб с претенции. На всяка цена се продават футболисти като Мауридес, не и Десподов.

Не е за подминаване и фактът, че раздялата с 22-годишното крило драстично свива аргументите на армейския тим в битката за шампионската титла, а това също калкулира минуси при общата равносметка. При евентуална титла и дори частичен успех в квалификациите за Шампионската лига през лятото, ЦСКА може да заработи няколко милиона евро, което също е от значение при оценката на трансферния „удар".

Разбира се, контрааргументите, че на Десподов сега му е времето да излезе в чужбина и всеки допълнителен ден в родното първенство е спънка за развитието му, също са валидни, но също толкова вярно е, че бърз трансфер зад граница не е гаранция за нищо - спомнете си Александър Тонев, чийто талант в един момент също се котираше високо и го отведе през Полша до Серия А. После обаче всички знаем какво се случи...

По-притеснителният извод обаче е, че трансфер в рамките на 4,2 милиона евро, при това за най-добрия български играч и то в едно от най-силните първенства в Европа, у нас все още минава за „удар".

Според годишния доклад на УЕФА за финансовото състояние на всички европейски първенства (елитните дивизии на страните), който бе публикуван преди броени дни, общата сума, която клубовете са похарчили за трансфери, е нарастнала двойно само през последните 3 години - от 3,2 милиарда евро през сезон 2014/2015 до 6,4 милиарда евро през сезон 2017/2018.

България, очаквано, не фигурира никъде сред топ 20 - нито по брой продадени футболисти, нито по ръст на приходите, нито по обща печалба. И всеки сам може да изчисли колко нищожни са тези 4,2 милиона на фона на трансферния оборот в Европа в момента.

Само през лятото на 2018 г. хърватският шампион Динамо (Загреб) продаде футболисти за над 30 милиона евро, макар че имената им едва ли ви говорят каквото и да било.

Най-известен е централният бранител Филип Бенкович, за когото Лестър брои цели 14 милиона евро. Левият бек Соса Борна пък замина за Щутгарт срещу 8 милиона евро. Говорим за съвсем млади хърватски футболисти, които дори не са се наложили в националния отбор.

Година по-рано сръбският гранд Партизан пък усвои близо 20 милиона евро от продажби, включително на 21-годишния Никола Миленкович във Фиорентина за 6 милиона. Всяко лято сръбските и хърватските топ отбори реализират по няколко трансфера от калибъра на Десподов и поне още толкова за доста повече пари.

Пак според последния доклад на ФИФА както на Хърватия, така и на Сърбия се падат по 3 процента от общия трансферен оборот във футбола в световен мащаб през последните 10 години.

С други думи - само за футболисти от двете балкански държави са платени 6 процента от всички трансферни суми, реализирани за последната декада. В цял свят. За сравнение - на Германия и на Италия за същия период се падат по 2 процента.

В същото време България, която географски, политически и социално е съизмерима с Хърватия и Сърбия, се пъчи с трансфер над 4 милиона евро веднъж на петилетка, да не кажем десетилетие. Извинете, но това не е удар. Това е диагноза, меко казано.

Не е виновен Десподов - момчето иска да се развива. Сега му е паднало, използва шанса.

Не е виновен нито клубът му, нито собственикът: за тях това е рядка възможност да правят футболен бизнес, което в България е като да спечелиш от лотарията. Нашите клубове не се издържат от трансфери, както се случва в Хърватия и Сърбия, и когато все пак се пръкне талант като Кирчо, е не просто пожелателно, а задължително да го осребриш. Проблемът е, че толкова сме свикнали със сушата, че локвата ни се струва море.

А на фона на всичко това, искаме от националите да бият Чехия, ако може и Англия. Само че - напук на коментаторското клише - днес парите играят футбол. При това голям.

Новините

Най-четените