Скромното момче от Горна Липница, което живееше в „12”-ката на „Пишмана” – едно малко ведомствено жилище, през което се изредиха всички подрастващи таланти от школата на Етър през 80-те.
Кои ли не минаха от там, но най-запомнящите се бяха Туньо и Хамстера (да, същият този рижав дребосък – Илиян Киряков).
Имах пряк изглед към входа им и съм се забавлявал невероятно с тия двама симпатяги. Особено през зимата, рано сутрин...
Трифчо излизаше по спортен екип, наметнат с кожух, от ония старите, които приличат на викингска броня. Запалваше цигара под прикритието на стените пред входа и като учениче, криещо цигарата, се запътваше към белия Москвич дванадесетак, паркиран в преспите пред блока.
Кюф-кюх, понякога мускалът запалваше, понякога не...
Винаги се включваха бодри съседи да помогнат в тикането, когато се наложи. Бутали сме и ние Москвичът на Тунчо, с който отиваше на тренировка, за да ни радва през уикендите (тогава им казвахме почивни дни).
Стадионът, препълнен винаги , очакващ своите гладиатори.
А тълпата – крещяща в екстаз, бе готова да им даде душите и сърцатата си. Както постъпваха и гладиаторите – излизаха, мачкаха, убиваха и там някъде всичко се сливаше в едно.
Момчетата порастнаха, настана време да носят чест и слава, освен на нас, болярите, но и на цяла България...
О, как само го правеха тогава по световните терени! Едни от тях бяха невероятно технични убийци, майстори в занаята, които с кинжални финални удари разплакваха врага. Други пък бяха твърди и непреклонни – газеха леко грубовато на пръв поглед, но в точния момент намесите им бяха като удар на железен юмрук, облечен в кадифена ръкавица...
Бяха времена на истински мъже, които знаеха цената си, обичаха клубната емблема и герба на България...
А той, героят на нашата история, днес ще бъде почетен от всички нас, които никога няма да го забравим.
Защото втори като него никога няма да има.
Почивай в мир, Туньо, Болярин и Българин завинаги...
ПП: Руди Фьолер и Клинси вече могат да спят спокойно.
Текстът е публикуван във фен страницата на ФК Етър във Facebook.
