Ако не друго, от последните контролни срещи на България разбрахме едно: предстоящият турнир за Лигата на нациите няма да е особено приятен за и без това изстрадалия български фен.
Фактът, че в групата на новата надпревара ще срещнем съперници от „нашата черга" може би даваше някакви надежди за добро представяне, но контролите срещу Босна (0:1) и Казахстан (2:1) в последните дни ни напомниха как всъщност изглеждат нашите национали срещу такъв тип опоненти.
Посредствената игра и множеството грешки в тези два доста бледи контролни мача само затвърдиха тенденцията от последните години да играем най-зле именно срещу противници, които възприемаме за равностойни или по-слаби от нас.
Резултатите от контролите наистина не са от голямо значение, затова няма смисъл много-много да преживяваме нито загубата от босненците, нито победата над възпитаниците на Станимир Стоилов. Още повече, че и до двата резултата се стигна с голяма доза шанс: Босна ни надви с доста нелеп автогол, а срещу Казахстан излязохме победители въпреки ужасното второ полувреме.
Но показаното на терена от "трикольорите" предизвиква предимно тревоги.
Петър Хубчев разполага с твърде малко време с футболистите, за да коригира по някакъв начин беззъбата и безидейна игра в атака, а незаобиколимият проблем с физическата подготовка поставя селекционера в безизходица.
Той опита да експериментира с различна схема в първия мач и с някои различни изпълнители във втория, но щом силите на играчите свършиха, България изглеждаше потресаващо през второто полувреме срещу Казахстан.
На "Панчо Арена" вчера не създадохме нито една ситуация от игра и разчитахме само на статични положения, а след почивката бяхме надигравани във всяка точка от терена и напълно изнемогвахме срещу покачилия темпото противник.
Лигата на нациите започва от септември и също предвижда двубои през два дни. Българските национали в момента не могат да изиграят две поредни полувремена на прилично ниво, какво остава за два поредни мача. Отборите от нашата група Словения, Норвегия и Кипър привидно не ни превъзхождат, но най-вероятно с тях ще играем равностойни мачове, в които точно желанието, формата и кондицията ще се окажат решаващи.
Затова, ако България играе както срещу Босна и Казахстан, дори Лигата на нациите ще се окаже твърде висока летва за възможностите на националите.
А Евро 2020 ще си остане мираж, независимо от покачената бройка на класиращите се отбори.