Да ти забранят да работиш зад граница. Звучи като разказ от една отминала епоха. Само че годината е 2019-а, а страната ни отдавна е член на Европейския съюз.
Съвсем наскоро Управителният съвет на Българската федерация по волейбол реши:
1. Спира за срок от три години издаването на международни трансферни сертификати за всички състезатели до навършването им на 21 г., включително и на тези, които попадат под особено наблюдение от страна на БФВ, считано от датата на взимане на настоящото решение - 11.06.2019г.
2. Възлага на администрацията на БФВ в срок до 01.08.2019 г. да изготви списък на състезателите, които попадат под особено наблюдение от страна на БФВ, който списък следва да бъде утвърден от УС на БФВ.
3. За срока на действие на решението по предходната точка, всички състезатели до навършване на 21 г., включително и тези, които попадат под особено наблюдение от страна на БФВ, могат да бъдат трансферирани за игра в чужбина само по изключение, след изрично решение на УС на БФВ за всеки конкретен случай.
В превод - волейболните ни таланти до 21-годишна възраст вече нямат право да подписват договори с чуждестранни клубове. Освен някои, за които ще се прави изключение без ясно посочени критерии.
Излишно е да проверяваме колко национални и европейски регламента нарушава въпросното решение. Няма смисъл и да констатираме, че българският волейбол се е върнал десетилетия назад. На практика той никога не е напускал 1979-а.
На младите волейболисти се забранява да напускат своята татковина в търсене на професионално развитие. Дотук нищо ново. Част от тях все пак ще получават позволение, тоест всички са равни, но някои са по-равни. И дотук нищо ново.
Мотивите на чиновниците във федерацията наистина галят ухото. Според тях е по-добре нашите момчета и момичета да трупат самочувствие и опит в родния шампионат, отколкото да търкат пейката немили, клети, недраги в таз пуста чужбина.
Патриотично, нали? Не очаквайте обаче отговори на въпроси като: Каква е средната заплата в елитен волейболен клуб у нас? Каква е средната възраст на материалната база? С какви средства за възстановяване и технологични продукти разполагат отборите? Как федерацията се грижи за усъвършенстване уменията на треньорите?
Излиза, че клубовете от Италия, Полша и Русия купуват български таланти с единствената мисия да ги замразят като дълбоки резерви и да затрият кариерите им. Може би това е организиран заговор срещу националния ни отбор за ликвидирането му като сила от световната сцена.
Истинските подбуди засега остават мистерия. Но можем да се обзаложим, че някъде под тезгяха ще шумолят банкноти.
Именно подобни идиотщини отказаха Матей Казийски от националния отбор. Макар че за мнозина е обикновен предател, най-добрият ни волейболист избра бойкота като най-ефективен протест срещу апаратчиците от лъхащи на мухлясала ламперия канцеларии.
През уикенда момчетата до 17 години станаха втори в Европа. Те вече мечтаят за водещите клубове на континента, където да попиват от най-добрите играчи в света. Но ще трябва да почакат. И да угодничат пред хора с носталгия към бодливата тел по границата.
А може би е най-добре да разстреляме няколко волейболни дисиденти направо на браздата. Ей така, за назидание.
