Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Треньор мой, враг мой

Илиан Илиев не беше от изгонените треньори, той сам реши да си тръгне от Лаута, недоволен от футболистите. Още 6 от 14-те отбора в Първа лига смениха поне по веднъж треньора - няма и три месеца след началото на шампионата Снимка: Biso
Илиан Илиев не беше от изгонените треньори, той сам реши да си тръгне от Лаута, недоволен от футболистите. Още 6 от 14-те отбора в Първа лига смениха поне по веднъж треньора - няма и три месеца след началото на шампионата

В българското първенство футболът се случва по специфични правила и със своя собствена логика.

Темпото на игра може да е бавно, но темпото на треньорските назначения и уволнения е направо от извънземна класа.

Ето че и през този сезон още не е паднал първият сняг, а половината отбори в Първа лига смениха треньора поне по веднъж.

Да не говорим, че още поне трима са сигурни пътници и е въпрос на време да „сменят обстановката" - Йорданеску няма да бъде търпян още дълго в ЦСКА, Стефан Генов е непоносим за феновете на Пирин, а с Тарханов Славия се бори да не изпадне.

Отделно, Люпко Петрович вече беше отписван няколко пъти от Левски - какво като е на първо място и няма загуба от началото на сезона?

Скорошните треньорски смени в първенството включват Александър Димитров, който хвърли дълго очакваната оставка пред шефовете на Берое, и Илиан Илиев, тръгнал си недоволен от Локо Пловдив. По-рано в другия пловдивски клуб Ботев Николай Костов беше изгонен, оплю ръководството, ултрасите прогониха заместника му Николай Митов, а спонсорът Румен Чандъров вдигна ръце от клуба. Мила родна картинка.

Само четири мача бяха достатъчни на ЦСКА-София да реши, че Христо Янев е твърде неопитен, за да води тима в Първа лига, и да го замени с 11 месеца по-възрастния румънец Йорданеску.

Трите отбора на дъното също не си пилеят времето - Нефтохимик назначи Янев вместо Димчо Ненов, Монтана сложи винаги готовия Джамбазки на мястото на Стевица Кузмановски, а Локо ГО смени Ангел Червенков с Иван Колев.

При такава динамика на треньорските скамейки, се стигна и до безумието да се предвижда смяна на Веселин Великов, който води хита в първенството Дунав. Русенци се „сринаха" от първо до трето място (нищо, че се очакваше да са в битката на изпадащите) и това беше достатъчно да се заговори за уволнение.

Защо не? Все пак в българския футбол и по-безумни неща са се случвали.

Нормално е да възникне въпросът ще оцелее ли някой треньор през цялото първенство.

Дерменджиев в Лудогорец и Георги Иванов в Черно море имат добри шансове за това завидно постижение, както и Томаш във Верея, с известни уговорки. Останалото е мъка.

Миналото първенство всичките 10 отбора смениха треньорите, като най-голямо „постоянство" отново прояви Черно море, сменил Никола Спасов чак след приключването на шампионата.

Специалната логика на българския футбол понякога сработва в краткосрочен план - след всички сътресения с Ботев в началото на сезона, напоследък тимът отбелязва нещо като подем. Той едва ли ще продължи дълго, но няма проблем, след два-три мача без победа ще тръгнат „спекулации" и срещу Николай Киров.

Сега Локо Пд и Берое се оглеждат за наставници, спряганите имена ги знаем наизуст.

Любо Пенев, Вили Вуцов, Димитър Васев, Стойчо Стоев, кой където го повикат. Мигом ще повярва в „проекта" на съответния клуб, но ще си знае, че е обречен още преди да изведе футболистите на първа тренировка.

Треньорите са толкова обезценена стока, че даже никой вече не си прави труда да ги представя като дългосрочно решение, принципът е „ако му потръгне", а ако не - „продължаваме напред".

Само че българският футбол върви не напред, а спираловидно надолу. И естествено, че това няма да се промени, докато отношението към треньорите е такова.

Най-четените