На 2 декември се състоя церемонията по връчването на „Златната топка", която отново отприщи водопад от критики, обвинения и грандиозни умозаключения - нищо, че вече четвърта година се провежда по добрата стара формула, при която гласуват само журналистите-кореспонденти на списание „Франс Футбол". Няма ги вече гласовете на капитана на Вануату или на треньора на Соломоновите острови, които - с право или не, бяха определяни за вредната баластра, която компрометирала вота и цялата класация. Няма го и фенският принос, който априори се приема за несериозен.
Дори и така обаче Върджил ван Дайк не успя да пребори Меси, което за някои е напълно нормално, за други - извращение, за трети - победа на футбола. Общо взето обаче няма как да се отрекат две неща - 1. Меси е явление във футбола, при това в цялата му история; 2. Въпреки че не успя да спечели Шампионската лига и Копа Америка, остави зад себе си година, през която направи достатъчно, за да претендира (сериозно) за футболист №1 в света. Вкара 46 гола в 54 мача, направи 17 асистенции, спечели „Златната обувка" и достигна умопомрачаващи рекорди като 50 попадения директно от фаул и 600 гола в кариерата си. Дали е заслужил „Златната топка"? Ами не е като да няма за какво.
Друг въпрос е, че Ван Дайк е по-успял откъм трофеи, което направи така, че и двата лагера да разполагат с достатъчно сериозни аргументи. И всичко опря до личния избор, симпатии и субективна преценка. А когато се стигне дотам и от едната страна пише Меси, обикновено тя е печелившата. Историята го е показала, а и той сам си го е заслужил.
Но докато спорът между Меси и Ван Дайк е спор на голове, мачове, трофеи и заслуги, т.е. на футболни аргументи, то какво да кажем за истинския, големия, грандиозния скандал на току-що отминалата церемония? Този, който буквално торпилира най-ценния индивидуален трофей в Красивата игра и обезсмисли всякакви футболни аргументи?
Наградата за най-добър футболист в женската категория получи американката Меган Рапиноу - капитан и голмайстор на националния отбор на САЩ, спечелил световната титла на първенството във Франция през миналото лято. Дотук нищо нередно. Но...
Няма как да не знаете коя е Рапиноу - гръмогласната боркиня за световна правда, защитничка на всички „различни" етноси, сексуални ориентации и малцинства. И най-вече яростен критик на Доналд Тръмп, използващ всеки удобен случай за политическа агитация. Почти сигурно обаче не знаете, че между многобройните си политически и активистки ангажименти, тя играе и футбол. Вярно, не много често, но се случва.
Нейният клубен отбор се казва Сиатъл Рейн и се състезава в американското първенство по футбол за жени. Сезоните там не кореспондират с тези в повечето европейски държави (есен-пролет), а са на годишен принцип. И сега познайте колко мача има мис Рапиноу с екипа на клубния си отбор през 2019 г.? Точно шест. А колко гола? Точно нула. Асистенции? Нито една. Но пък вече си има „Златна топка". А сега пак да ви питаме за Меси и 46-те му гола? Или по-добре не?
34-годишната Рапиноу е офанзивен полузащитник - т.е. от нея се очакват поне асистенции, а от време на време и голове. Във футболно отношение тя има един плюс - на мондиала във Франция завърши като голмайстор №1 с шест попадения, три от които от дузпи. Дали обаче това е достатъчно, за да те провъзгласят за №1 в света за цялата година?
Ако Рапиноу сама бе носила на гръб Щатите по пътя към световната титла, да махнем с ръка и да се съгласим. Какво обаче да кажем за сънародничката й Алекс Морган, с която поделиха голмайсторския приз от мондиала, но за разлика от Рапиноу, Морган нямаше голове от дузпи? Ами за Ада Хегерберг от Норвегия (първата носителка на женската „Златна топка"), вкарала 10 гола в 11 мача на клубно ниво, която дори не попадна в челната тройка тази година? Нейният клубен отбор Лион спечели Шампионската лига за четвърти пореден път, а самата Хегерберг вкара феноменален хеттрик във финала в мрежата на Барса...
Какви тогава са заслугите на Рапиноу, за да я увековечат с най-ценния личен приз?
Навярно всички си спомняте онази фраза, че жените във футбола трябвало да получават толкова пари, колкото и мъжете. А сега познайте нейния автор. Правилно - Меган Рапиноу. Тя е вечно недоволният глас на онези, които смятат, че имат правото да изискват, без значение, че нищо не са дали. Дали някой щеше да научи за съществуването на Рапиноу, ако ги нямаше такива като Меси. Или на Марадона, Пеле, Бекенбауер, Кройф? Тук мис Меган трудно ще ви отговори. Но пък може би сме в грешка - тя има готов отговор за всичко: ще бъдем обилно напоени с обвинения в сексизъм, липса на толерантност към гей-общността и незачитане на равенството между половете.
Една от знаменитите й фрази гласи: „Няма как да изградите шампионски отбор, без да имате гей в състава". След като получи „Златната топка" пък обяви, че не разбира известните футболисти, които не се изказват срещу дискриминацията в обществото. „Толкова ли ги е страх, че ще им се случи нещо? Може би смятат, че е така, но това не е вярно. Кой ще изгони Меси или Роналдо от футбола заради изявление срещу расизма или сексизма?".
Рапиноу не пропусна да се изкаже и за женския национален отбор на САЩ: „В нашия отбор има момичета с розови и виолетови коси, с татуировки и расти, имаме хетеросексуални и лесбийки. Всички ние трябва да станем по-добри, да се обичаме повече и по-малко да мразим. За това всички са отговорни. Нашата отговорност е да направим светът по-добър. Дойде време да се обединим".
Не чухме обаче нищо за футбол. Нито едно нейно изказване не минава без споменаването на проблемите с расизма, с ЛГБТ-обществото и с равенството между половете. И като я слуша човек, доста лесно би останал с впечатлението, че с важните проблеми на съвременния свят се занимава единствено и само тя.
Въпросът защо „Златната топка" получи футболист без нито един гол за целия сезон, обаче така и си остава без отговор.
