Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Като лъвовете

България явно трябва да се поучи от другите футболни джуджета Снимка: bnr.bg
България явно трябва да се поучи от другите футболни джуджета

Чували ли сте за Мохамед Бангура? Вероятно не сте, но това не бива да ви нарушава спокойствието. И той не е чувал за Ивелин Попов.

Бангура играе в Селтик (понякога) и е звездата на националния тим на Сиера Леоне. Което автоматично го прави по-голяма звезда от Попето. Защото този африкански тим вече е пред нас в ранглистата на ФИФА.

И защо да не е? Момчетата, чийто прякор, естествено е „лъвовете", явно не падат във всеки мач. Независимо срещу какви съперници играят, сиералеонците не допускат да се гаврят с тях и вече са №63 в класацията. България за първи път в историята си е под 70-о място (75).

Фактите сочат, че през следващия месец ще идем 85-ти, защото и октомври донесе само загуби. След 0:1 от Уелс и 0:3 от Украйна, националите  на България затвориха един цикъл на ужасите. В 14-те си мача от миналото лято, даващо старт на кампанията с европейските квалификации, нашите изобщо не са „лъвове", както ги наричат. Подобно на Сиера Леоне.

3 победи, 2 равни и 9 загуби. Чудите се кого пък сме били, нали?

Лотар Матеус записа и трите успеха - 1:0 в Кардиф над Уелс в квалификация, както и 2:0 срещу Саудитска Арабия и 1:0 над Кипър в контроли. Останалото е ... трудно за преговаряне. Имаме ремита с Швейцария и Черна гора, в които сме вкарали един гол. Тези статистики от цикъла на Мъри, Лотар и Мишо донесоха голова разлика от 5:19. Може би защото нито веднъж не срещнахме Сиера Леоне в една контрола, та да премерим сили в директен сблъсък.

Иронията е, че африканската несила е по-скоро един от примерите, а не просто извадена от контекста на ранглистата. Защото е по-лесно да изброиш кои са зад нас, а не тези отпред. До 75-о място са класирани още Кабо Верде, Габон, Зимбабве, Узбекистан, Албания, Мали, Панама, Хондурас и Буркина Фасо. А, да не забравим Либия. Техният национален отбор от близо 4 месеца е в изгнание някъде далеч от родината, тренира по лагери в чужбина и играе мачове само като гост заради ситуацията в страната. Да вземем и ние да пратим някогашните „лъвове" далеч от Калотина, пък дано тръгнем нагоре.

През февруари се започва отново. Всяка контрола е важна, всяка точка и всеки вкаран гол.  Защото иначе се задава реалността на пета урна при следващия жребий. Стигнем ли дотам, връщане нагоре може и да няма - ще имаме само силни съперници и ще ядем още по-як бой. Вярно е, че се свиква. Но не е приятно.

БФС може да опита да подобри класирането ни с турне из дебрите на Африка, където можем да победим в преки двубои Сиера Леоне, Габон, Мали и Зимбабве. Така хем ще съберем точки, хем ще отнемем от техните. И ще дръпнем рязко напред!

Сериозно казано, рецепта май няма. Както няма и селекционер на националния отбор. Казват, че надеждата умира последна, но... дали не сме пропуснали, заблеяни по драмите в Каварна и Разград, момента на смъртта й?

 

Най-четените