Тези досадни симулации - унизителни за самите футболисти и същинска епидемия в съвременния футбол. Те няма да си отидат, докато не бъдат взети решителни мерки.
Затова вместо да се занимават с малоумните предложения за премахване на засадата и нарязване на футболния мач на 4x15, крайно време е от ФИФА да въведат директен червен картон за симулация.
Звучи ли твърде радикално? Не и ако ви е писнало от едно от най-грозните лица на футбола и не смятате, че симулантите заслужават реални наказания за своите постъпки.
На теория, и сега футболист може да бъде изгонен за това провинение - по правилник наказанието е жълт картон и той би могъл да му е втори. Само че колко често играчи са били гонени за симулация, колко често съдията ще се осмели да покаже втори жълт за театрално падане? Крайно, крайно рядко. Почти никога.
Същевременно симулациите продължават във всякакви мачове на всякакво ниво, практикуват се непрекъснато и от най-изтъкнатите футболисти на планетата, и от ентусиастите в долните дивизии. Те симулират, защото могат да донесат решително предимство на отбора си, а ако бъдат уличени - сериозни последствия няма.
Планове да се приеме директен червен картон за симулация е имало през годините и аргументите за това са очевидни.
Ако всеки от измамниците го грози потенциално изгонване на секундата, той ще мисли доста по-внимателно преди да симулира. Наистина поне в началото върху съдиите биха се стоварили още повече тежки решения, за които те ще имат нужда от помощта на видеоповторенията - но те вече са в период на пробно въвеждане и едва ли е далеч моментът, когато ще станат част от футбола, колкото и някои хора да са против.
Промяната в третирането на симулантите е наложителна, тъй като симулациите са навлезли твърде дълбоко във футбола, може би повече, отколкото във всеки друг спорт. Време е измамниците да бъдат застрашени от адекватно наказание, дори не само за падания вътре в наказателното поле, а и при спряла игра (като например скорошното изпълнение на Джейми Варди срещу Самир Насри в Шампионската лига).
Когато футболистите на Барселона цял мач се гмуркаха в наказателното поле в реванша срещу ПСЖ, за да стигнат до своя исторически обрат, те го правеха не само защото знаеха, че рано или късно номерът им ще мине.
Правеха го и защото със симулациите си реално не рискуваха нищо.
След всичките им опити за измама, те бяха наказани общо с един жълт картон за симулация на Луис Суарес. А получиха две дузпи, които в крайна сметка ги класираха. Заслужаваше ли си рискът от тяхна гледна точка? Напълно!
Футболистите обаче бързо ще се отучат от тези номера, ако при всяко гмуркане ги грози директен червен картон, с който може да провалят отбора си. И не става въпрос само за футболистите на Барселона, разбира се. Големият им съперник Реал Мадрид също често ще остава без някой от нападателите си, ако подобно правило се въведе.
В дългосрочен план червеният картон за симулация може да изчисти играта и да я направи по-привлекателна за зрителите. Поне в началото ще е малко странно да виждаме червени картони за футболисти като Кристиано Роналдо, като Неймар, като Диего Коща, но те самите бързо ще влязат в час и повече няма да падат при всеки минимален контакт.
Отдавна се обсъжда във футболните среди, че ако предотвратяването на чиста голова възможност носи директен червен картон, то създаването на такава чрез измама трябва да се наказва по същия начин.
Така или иначе в съвременния футбол балансът между защита и нападение е сериозно нарушен и правилникът дава твърде сериозни предимства на нападателите спрямо защитниците. Сега ако защитник бъде преодолян като последен в отбраната, посегне и закъснее малко за топката - следва червен картон и ако ситуацията е в наказателното поле, дузпа. Това са две тежки наказания, обикновено решаващи развоя на един мач. А действието на защитника поне е естествена част от играта. Тогава каква санкция заслужават атакуващите футболисти за умишлена заблуда?
Естествено, не всяко падане в наказателното поле, което не е дузпа, трябва да се счита за симулация.
Възможно е футболистите да загубят равновесие при чисто единоборство, но обикновено е достатъчно очевидно кога става въпрос за театрално падане за заблуда на рефера - особено когато видеоповторенията вече са налице, за да помагат на съдиите.
В други случаи футболистите наистина са били фаулирани, но преиграват излишно с надеждата например да изкарат картон на съперника. Често границата е тънка и решението е доста субективно, но твърде голяма част от симулациите се случват без никакъв, или с минимален контакт между двамата футболисти. А основните елементи на една симулация (падане със закъснение, неестествена позиция при падането спрямо единоборството и т.н.) отдавна са изследвани и набелязани.
Риск от съдийски грешки винаги ще има, но това не означава, че симулациите трябва да остават ненаказани.
Разбира се, всички тези възможности съществуват при условие, че наистина има общ стремеж за борба срещу симулантите във футбола.
Сред фенове, експерти и хора от комисиите ще се намерят достатъчно такива, които считат симулациите за естествена част от футбола. И даже за част от чара на играта, особено когато изкусните симуланти успяват да заблудят и съдии, и публика, че са били фаулирани.
Но както и да го увъртаме, към измамниците в спорта не бива да се показва търпимост.
Симулациите могат да бъдат преборени и ако искаме футболът да се променя и развива, именно тази борба трябва да е един от приоритетите.
