Григор Димитров не можеше да мечтае за по-добър жребий на Уимбълдън. Стан Вавринка потенциално бе най-сериозното му препятствие към повторение на миналогодишния полуфинал в Лондон и защитата на солидните 720 точки за световната ранглиста.
Швейцарецът наскоро спечели Ролан Гарос, но за сметка на това е сред удобните съперници на първата ни ракета и вече бе победен на два пъти през този сезон.
Не такъв бе случаят с Ришар Гаске, който застана на пътя на Григор в третия кръг и записа пета победа от пет мача срещу него.
Преди двубоя изглеждаше, че българинът има всички предпоставки да вземе първи успех над опитния французин, но игра слабо и без настроението, което видяхме у него в първите му два мача.
Нищо на корта не му се получаваше - сервис, бекхенд, форхенд... Изглеждаше сякаш се опитва и търси варианти да промени нещо, да смени ритъма, но епизодичните добри отигравания и шансове за обрат бяха пропилявани с грешки във възловите моменти, в които Гаске налагаше волята си.
Докато Григор се мъчеше на корта, жлъч и обиди го заливаха по форуми и във фейсбук страницата му.
Анонимници злорадстваха грозно сякаш загубата на Григор Димитров ще направи битието им по-радостно и ще реши проблемите им. Дори на закоравелите ми от виртуални футболни нападки сетива им дойде в повече помията, която се изливаше върху най-известния български спортист в момента.
Вероятно голяма част от тези, които сипеха злоба и ругатни, миналата година по това време са се радвали на успехите на "Шарапов". Беше модерно да си от Григор, за когото говореше и пишеше целият свят.
Но сега плочата се обърна, за да отприщи комплексарщината им и душевното им измекярство.
Колко тъпо и необяснимо е, но и колко е реално - има го, случва се, залива ни... За да ни напомни, че оскотяването е пандемия и че е най-лесно да сме лоши и зли.
А Григор дори не е Боко, Цецо, другият Цецо, Делян... Не е "гербер", не е комунист. Дори ЦСКА и Левски не е. Просто е един голям тенисист, с когото всички ние имаме щастието да сме сънародници и когото по всичко личи - не заслужаваме.
Сигурно му е трудно. Сигурно е прочел. Няма как да се опази. Жлъчта е най-силната стихия. Трябва й само да намери дупчица, за да прокара океан.
Приливната вълна на злобата го отнесе, но не може да го погуби.
Григор ще се върне по-силен и след време отново ще направи така, че сълзите от радост да напират в очите на тези, които под тежестта на собствените си несгоди потърсиха отдушник с обиди и ругатни. А той ще е щастлив от този факт и над нещата, както обича и се стреми да бъде винаги.
Но дори и прогнозата ми да не се сбъдне - утре Димитров да реши и да захвърли ракетата, той вече постигна толкова много, че вече е сред най-великите в родната спортна история.
С четирите си ATP титли, с осмото място в световната ранглиста, с полуфинала на Уимбълдън, със сълзите, които напираха в очите на нормалните и... на другите.
