Летните контроли - новият футболен Клондайк

Такъв е футболът на 21-ви век - не признава вакуум. Още не се бе извалял дъждът над "Лужники", където мокрият до кости Инфантино връчваше световната купа на Юго Лорис, а едрите клубове на Стария континент вече припалваха двигателите на самолетите за летните си турнета.

И по-конкретно за едно - International Champions Cup (ICC), този странен хибрид, труден за проследяване (най-вече за нас, европейците) и още по-сложен за обяснение. Участва каймакът на каймака, мачовете се играят на различни континенти и в странни часове, а регламентът сякаш е дело на второкласник. Арсенал и Атлетико (Мадрид) си бият дузпи в Сингапур, Милан и Манчестър Юнайтед - в Калифорния, а Байерн громи ПСЖ в Австрия. Всички са събрани в една група, но играят само по 3 мача и дори най-облъчените фенове не могат да разберат как, защо и кога се излъчва шампионът.

А най-странното е, че за поредна година ICC си тече с огромен успех и няма европейски гранд, който да откаже покана.

Англия е представена от Арсенал, Челси, Ливърпул, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Тотнъм; Франция - от Лион и ПСЖ; Германия - от Байерн и Борусия (Дортмунд); Италия - от Интер, Ювентус, Милан и Рома; Португалия - от Бенфика, а Испания - от Барса, Реал (Мадрид) и Атлетико. Няма празно.

От лятото на 2014 г., когато двубоят Манчестър Юнайтед - Реал (Мадрид) в Мичиган постави рекорд за най-посетена футболна среща в историята на САЩ (109 318 зрители), турнирът продължава да се разраства и да жъне колосален интерес. Няма никакво значение, че надпреварата изглежда много повече като конкурс за най-добра резервна скамейка, отколкото като реален сблъсък между най-великите в Европа - ICC вече набра такава скорост, че може да мине и без най-големите зведи на клубовете, които тепърва се връщат от плажовете.

Дори в година на мондиал май нищо не може да разклати имиджа на ICC.

Състезанието, което се роди през 2012 г. под името World Football Challenge, започва да изглежда все по-солидно. И причината може да е само една - най-могъщите клубове в Европа искат този проект да живее. УЕФА, естествено, е притеснена и определено има защо.

На практика в ICC участват всички клубове, които правят от Шампионската лига това, което е. Те поделят ежедневието си между домашните първенства и най-комерсиалния европейски турнир. И не са малко онези, които не само размишляват, а съвсем открито се изкушават от перспективата да зарежат отеснелите си държавни шампионати и да се включат в нова общоевропейска лига, която да няма нищо общо с УЕФА. От тази гледна точка "странната" ICC съвсем не изглежда толкова странно. Всъщност тази лятна Шампионска лига е перфектен тренировъчен плацдарм за бъдещите революционни процеси в играта. Единственото, което засега парира ускоряването им, е традиционният консерватизъм на англичаните, все още сляпо вярващи в своя Премиършип. Всяко лято обаче тези идеи пускат все по-дълбоки корени между големите и наближава времето, когато проектът вероятно ще види бял свят.

Футболът наистина е друг. През 90-те отборите в Англия изминаваха не повече от 200-300 мили с клубния автобус по време на цялата си лятна подготовка.

Днес колоси като Реал, Байерн и Ювентус навъртат по половин обиколка на земното кълбо за двайсетина дни, за да играят уж "демонстративни" мачове. От които печелят адски много пари и също толкова фенове. Терминът "контрола" вече носи съвсем друг смисъл, а последната цел на тези мачове е проверката на състоянието на отбора.

Предсезонните мачове и турнета днес са маркетингови възможности, стратегически императиви и възможности за превземане на територии. Дори средна ръка клубове като Еспаньол или Саутхемптън прекосяват океани това лято, за да търсят пазарно развитие и нови фенове. Разбира се, главната ваканционна дестинация за всички си остава САЩ, където са големи пари.

Повечето клубове приемат тези турнета като средство за печелене на бърз кеш - фиксираният бонус за отбори като Манчестър Юнайтед, Реал (Мадрид) или Барселона за участието им в това издание на ICC е близо 30 милиона евро.

Толкова споменатите клубове взимат средно на сезон в Шампионската лига. Разликата е, че в турнира под егидата на УЕФА тази сума се заработва в течение на месеци, докато тук говорим само за 3 мача, което прави по около 10 милиона евро на двубой. Без да броим всичко отгоре - пари от телевизионни права, билети, фланелки и прочие (някои дори започнаха да използват pay-per-view системата, за да излъчват контроли в клубните си тв канали). Американският и азиатският пазар се оказаха златна мина и големите клубове добре се ориентират в ерата на глобализацията. Геополитическите промени и възходът на новите медии накараха водещите отбори да осъзнаят, че е все едно дали феновете ти са от Онтарио, Осака или Дортмунд. Важното е да си плащат.

Дори само през последните 10-15 години нещата драстично се промениха.

През 2005-та Манчестър Юнайтед реши да пътува до Китай, за да се възползва от огромните възможности на най-скоростно развиващата се световна икономика. Всичко обаче се оказа катастрофа - тимът кацна в Пекин, изигра 90 минути, взе парите и си тръгна. От имиджова гледна точка "турнето" бе пълен провал. Китайските фенове, които имат възможност да видят любимците си на живо веднъж на няколко години, останаха излъгани. По-лошото - разбраха, че всичко е единствено и само за пари.

Днес Юнайтед и останалите могъщи клубове обаче са си взели поука и влязоха във "второто поколение" на презокеанските турнета. Воаяжите вече не са инцидентни посещения за светкавично монетизиране, а са част от дългосрочна пазарна стратегия. Отборите се борят за парите на корейските, японските и американските фенове и турнири като ICC им помагат да развият фенската си маса постепенно, последователно и устойчиво.

Реал, Барса, Ливърпул, Байерн и всички от тази каста осъзнаха, че ако един китаец си купува всеки сезон фланелка на клуба до края на живота си (да речем 50 години), това е несравнима маркетингова перспектива в дългосрочен план. Умножено по стотици хиляди, тази пазарна политика се превръща в задължителен инструмент за всеки клуб с претенции, че е световен футболен гранд. Превземането на запалянковците от Азия и Америка е модерният футболен Клондайк.

Новините

Най-четените