Признайте си, че футболът в Перник ви липсваше! За няколко сезона Миньор се скри от полезрението. Идваха само откъслечни информации за тежка финансова криза и за преговори с местната власт клубът да стане общински.
В неделя всичко си дойде на мястото. Злокобен вой на сирена, озверели лица по трибуните, осакатяващи шпагати на нивата (пардон, на терена), тежко въоръжени полицейски служители. Точно така, Перник отново дочака голям мач - срещу ЦСКА, макар и във "В" група.
От едната страна летят камъни и бутилки. От другата се води сражение с органите на реда. Тръпки побиват от кадъра, на който гостуващата агитка тъкмо откъртва оградата, а строени пред нея десетина полицаи изглеждат храбри, но обречени като спартанците при Термопилите.
Сякаш в някаква друга Вселена близо 80 000 британци пяха "Марсилезата" на "Уембли" в знак на съпричастност. Мислите ли, че някой заблуден терорист ще посмее да проникне на Стадиона на мира? Дори и да събере цялата си смелост, мисията му е безсмислена - там терорът е житейска философия.
Вместо "Марсилезата" звучи неофициалният химн на Миньоро - "Мале, страх" на НЛО. И симфонията на Мишо Шамара "Пред винкело всички са равни".
Преди няколко години, когато отборът се радваше на благополучие и място в елита, бе развита удивителна маркетингова стратегия. На пазара бяха пуснати вафла "Винкел" и фъстъци "КюмУр" (грешката бе съвсем умишлена - така звучало по-народно). Всеки, облечен с кукерски одежди, влизаше безплатно на трибуните. Развърташе се томбола с билети, а победителят си тръгваше с лек автомобил - голф, разбира се.
Криза е сега и подобни екстри липсват. Запалянковците обаче пак са тук - те не искат облаги, материалното не ги влече. Достатъчно е да се просълзят от задушливия мирис на военна димка, кръвта им да заври от омраза към съперника, а душата им да запее заедно със сирената.
Знаете ли кое е най-хубавото? Ошашканият съдия забрави да изгони футболист с два жълти картона, а това е формално нарушение на правилника. Тоест мачът може да се преиграе. Този път зрелището може да бъде озвучено от 300-членен симфоничен оркестър. Нали така е модерно напоследък с хитовите продукции...
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
