Лейтън Хюит сложи край на кариерата си. У дома. Пред препълнените трибуни на „Род Лейвър Арена“. Почти 15 000 души.
В 20-ото си участие на Australian Open - професионалната арена, на която е стъпил за пръв път като 15-годишно хлапе.
Той е австралийската звезда, която винаги ще грее.
Най-младият играч на върха на световния тенис, двукратен победител на турнири за Големия Шлем, златното момче на Австралия, което помогна за последните две шампионски титли на страната в Купа Дейвис.
Лейтън Хюит е велик спортист с безкрайна отдаденост на играта, затова никога няма да бъде забравен. И от фенове, и от следващите поколения тенисисти от континента. Но в кариерата на всеки идва време, в което трябва да каже „стоп“. Колкото и болезнено да е това. Физиката не е вечна.
„Взех почти всичко от тялото си,
сега нямам търпение да премина към следващата фаза от кариерата си, да помагам на младите момчета като Ник (Кирьос) да се развиват“, сподели Хюит.
Така се прави. Идваш, виждаш, побеждаваш и се оттегляш. Но малцина успяват да останат в сърцата на милиони фенове по цял свят в продължение на две десетилетия и едновременно с това да изградят страхотни връзки с противниците си.
Срамно е имена като това на Хюит да бъдат замесвани в последните скандали с уреждане на мачове в тениса.
Важното в спорта е едно – както призна и самият Хюит: „Да, човек се ражда с таланта, но също така може да работи върху себе си и да става по-добър. Моят подход винаги е бил да се раздавам на 100% на корта. Винаги съм искал да покажа максимума от себе си“.
Лейтън винаги е бил боец. В истинския смисъл на спорта. Затова и за още много други неща ще остане един от най-обичаните тенисисти.
Сега е време за семейството. И за следващите поколения. „Много здраве на теб и на семейството ти“, му пожела Роджър Федерер. Освен да се присъединим към пожеланията, какво повече?
