Славия не е най-успешният клуб в България. Или поне не като титли и трофеи. Но като изграден модел може да служи за пример. Феновете може и да не са доволни. Всеки добър играч, облякъл бялата фланелка, бързо-бързо излиза в чужбина. Така силни игри, равностоен отбор и амбиции за европейски турнири на практика няма. Дубълът от 1996 г. е единствено изключение за две десетилетия.
Но след годините на амбиции, афиширани и реализирани от новите тогава собственици в средата на 90-те, Славия усети истината за българската реалност. Няма смисъл да надуваш мускули с огромни заплати на посредствени футболисти, когато и те може да не са достатъчни за успехи. Защото у нас двуполюсният (вече и триполюсен) модел е много силен, а грандовете трудно допускат някой до скъпоценностите, разбирай медалите и славата.
Защо да купуваш чужденци, които идват, за да прибират пари и да опознаят студенстки град? Защо да избутваш от състава българи, които имат желание и амбиция да играят? Защо не наложиш и изградиш свои футболисти, които млади и необръгнали на родната действителност да дадеш навън, за да ги превърнат в добри европейски играчи?
Наистина, защо не?
Президентът Венци Стефанов вече близо десет години превръща Славия в работещо и до голяма степен самоиздържащо се предприятие. Напоследък моделът се копира и от Литекс, който обаче има предимството да е силен и на организационния фронт. Така клубът от Ловеч не само задвижи фабриката за производство и продажба с добра печалба, но и стига до успехи на терена (титлата от тази година и двете купи на България в предишните).
Славия продаде на чиста печалба Мартин Кушев, Георги Петков, Здравко Здравков, Здравко Лазаров, Чавдар Янков, Димитър Рангелов, Благой Георгиев, Асен Караславов, Тодор Колев (на няколко пъти), Марио Кирев. Всички те струваха на клуба точно 0 лева. Свои юноши или прибрани, когато останаха на улицата, изхвърлени от сгрешили в преценката си работодатели. Юношите бяха моделирани и превърнати в годни за средноевропейски отбори, а "свършилите" - рециклирани и също извадени на сергията.
Славия постепенно наложи свои кадри за треньори в юношеската школа, влага все повече средства в нея, построи база за чудо и приказ. И тези средства ще се върнат в бялата каса с огромна печалба. Инвестицията си струва. Юношите станаха шампиони при старшата възраст преди година, а и този сезон вървят добре на всички възрастови групи. Оттам ще се появят следващите кандидат-национали и ... кандидат-европейци.
Отборът се допълва от точни попадения в селекцията като Раис М'Боли, Жуниньо Жуниор, Стив Ренет, Павле Попара - всички взети без пари и с договори за поне две години. Ако това лято Славия продаде тези четиримата, реално може да им вземе над 1,5 милиона евро. Тези пари, в добавка със сумата, която се чака от тв права (още половин милион лева), ще съставят бюджета на клуба за идния сезон. Без да се налага ръководството да вади средства!
Схемата е ясна - привличане и налагане на евтини (почти винаги безплатни) играчи, на които се дават неголеми заплати, но им се гарантира добър трансфер. Защото с изградените контакти и усета за най-точния момент, в който един футболист трябва да бъде продаден, всеки от славистите го чака отворена врата към Европа. Или на Изток, но пак към по-качествено първенство от нашето.
Така работи моделът Славия. Не за често фалшиви и кухи в нашата реалност титли и медали, а за самоиздръжка и афиширане на клубната марка с качествена продукция. И все повече клубове ще следват този модел, особено при ударилата поголовно футбола ни криза.
