Чували ли сте за футболния запалянко Методи Дерменджиев? Точно преди година този закоравял фен от Благоевград беше арестуван и изведен с полиция от стадион „Христо Ботев” в Благоевград, след като по време на мача между Пирин и Черно море Метката, както го познават в града, псувал треньора на гостите Георги Иванов.
Властите се позоваха на чл. 21 от Закона за опазване на реда по време на спортни състезания, където пише: „Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е непристойна проява, изразяваща се в отправяне на ругатни и други неприлични изрази и жестове, които са особено вулгарни…”
Утежняващо вината обстоятелство се оказа и това, че Метката нямал лична карта в себе си, за което му написаха акт по общия ред.
И докато тогава случаят изглеждаше доста странен (какво по-обичайно да се псува по Гонзо, сигурно и на него вече не му прави никакво впечатление…), година по-късно Българският футболен съюз (БФС) доразви опита на благоевградската полиция. При това със значителни финансови постъпления!
Във вторник Дисциплинарната комисия (ДК) към БФС изкара общо 4250 лева от глоби на ЦСКА-София, Левски, Славия, Берое и Ботев (Враца) за това, че публиката им прегрешила с „нецензурни и вулгарни скандирания”. Т.е. – който псува, ще си плаща.
Това е нововъведение на костюмарите от БФС по българските стадиони, където изконно се вика „Съдията – п…!”, „К... за Левски!” (има се предвид футболният отбор, разбира се), „Смърт на Чорбата!”, че дори и някои съвсем неприлични предложения към Николета Лозанова във времето, в което бившият й съпруг Валери Божинов носеше синия екип на „Герена”.
Очевидно, идеята на Боби Михайлов и подопечните му се състои в това на мачовете да се чуват само лозунги в подкрепа на собствения отбор.
Лошо няма, стига преди година самият Боби да не беше дал тон на просташкото поведение във футбола ни с въпрос към една от репортерките за цикъла й (сещайте се за кой цикъл иде реч и дали някой не е бил на градус!). А и във футбола ни съществува една непреходна лексика, която няма как да изчезне ей така.
„Съдията – п…!” например се скандираше още във времената на режима на Тодор Живков, характерни с безпощадна цензура. При това всичко си оставаше без абсолютно никакви последствия. А сега Боби и хората му от Дисципа искат да отнемат и тази форма на протест срещу грешките на съдиите. Ами, тъпичко си е в известна степен…
Наистина, от трибуните напоследък може да се чуят някои неща, от които ще се изчерви и най-видният циник. Човек все някъде трябва да се научи да псува. Първо в хор, после индивидуално, или обратното. Къде другаде, освен на стадиона или на улицата?
Футболът няма как да бъде фин като операта или театъра. За повече от 150 години съществуване тази игра е наложила, че атмосферата на стадиона трябва да бъде наситена с изключително мъжки дух.
Ето ви и един цитат от футболната библия „Fever pitch” на Ник Хорнби: „Цигарен дим, сочен език (такива реплики бях чувал и по-рано, но не от възрастни, и не бяха произнесени толкова емоционално), многобройна тълпа… Тези мъже сякаш бяха извън себе си, а атмосферата на стадиона бе събудила у тях някакви задрямали зверски инстинкти. Извинявайте, но никой от тях не се радваше в буквалния смисъл на това понятие. На трибуните бушуваше ярост, въпреки че съм готов да се обзаложа, че повечето от тези хора през живота си не бяха удряли човек…”
Ето така известният английски писател описва първия мач на Арсенал срещу Стоук Сити, на който е присъствал в края на 60-те години. Половин век по-късно всичко е същото, освен ако футболните бюрократи не са решили да го променят. Но няма как да стане…
Господа от БФС, оставете ни правото да псуваме!Да се обиждаме с онези отсреща, да летят солени фрази от единия към другия сектор, а и в обратна посока. Това е част от спектакъла на футбола. Хубав, лош, така е било при нашите дядовци и бащи, така ще е и при нас.
Не ни отнемайте сладостта да нападаме опонента с малко по-пиперливи изрази, и да се изказваме както си щем за съдийството. А на когото не му харесва, да заминава на опера!
