Висша лига, Шампионска лига, Световно клубно първенство, Лига Европа...
Все състезания, непознати допреди началото на ерата на телевизионния футбол. Турнири, измислени да се акумулира огромна аудитория, да се привлекат спонсори, да се излеят огромни пари във футбола.
Играта, която превръща милиони зрели хора в малки деца от емоции, отдавна не е предназначена за най-верните си почитатели. Това е игра на пари, в която спонсорите, тв концерните и двете огромни организации - ФИФА и УЕФА, диктуват правилата и разделят благата.
Тези изречения не откриват топлата вода. Поводът за тях е скандалният списък на разпределението на билетите за предстоящото „Евро 2012". УЕФА обяви разбивката миналата седмица и тя изглежда така:
Продадени на сайта на УЕФА - 543 000 билета. Разбирай, пуснати в ръцете на непознати хора от страни, които може и дори да не играят на първенството. Отлична предпоставка за черна борса.
За отборите участници - 448 000 билета. При 35 мача, това прави по около 12 800 билета, които двата тима ще получат за двубой за свои верни запалянковци! Футболната асоциация на Англия и Германският футболен съюз вече пратиха протестни писма. При достигане на четвъртфинал и полуфинал от тези две огромни сили с много фенове, те ще получат само по 5 800 места в тези мачове.
Спонсорски - 196 000 билета. Скандално. Не просто защото компаниите получават почти 50% от квотата, която се пада на феновете. А защото обикновено фирмите спонсори отказват голяма част от билетите и по стадионите остават празни места. Така бе и на Германия - Англия на световното в ЮАР, когато отвън запалянковци даваха по 1000 долара за билетче, а вътре останаха не по-малко от 2000 празни места.
Корпоративно гостоприемство - 56 000 билета. Хммм. Тълкувайте го както искате, но това си изглеждат като още спонсорски билети и такива като за „наши заслужили хора". Над 1000 за всеки от 35-те мача!
Билети за жителите на града-домакин - 56 000. Дразнещо и гадно. В Гданск например местните хора ще се редят на безкрайни опашки, за да вземат по едно билетче за мач в града им, но някой костюмар ще получи такъв в плик, придружен с „корпоративното гостоприемство" на УЕФА. И вероятно няма дори да иде до стадиона.
За „Футболното семейство" на УЕФА - 42 000 билета. Ето ви по още над 1000 пропуска за мач. Футболното семейство е доста многочленно, в него са шефове на федерации, техни вицепрезиденти, личните им гости, съпруги и приятелки. Хубаво, голямо и задружно семейство. В тази квота ще се появи в пълния си блясък и Борислав Михайлов.
Продадени като част от туристически пакети - 31 000 билета. Туристически фирми са получили част от пая, това е обичайна практика. Така на световното в ЮАР фирмата на племенника на Сеп Блатер продаде (тоест не успя да продаде напълно) близо 800 000 билета. В тази малка квота поне вероятно ще влязат истински фенове. Такива със знамена, тромби и готови да пеят. За да има на стадионите атмосфера.
ВИП-билети - 28 000. За капак дори местата за хора като Йохан Кройф, Алекс Фъргюсън и Христо Стоичков, например, които нямат роднински връзки в „семейството на УЕФА", са почти двойно по-малко от тази за своите хора. Нищо де - те са гледали достатъчно футбол в живота си. А и са играли, за разлика от онези от другите квоти.
Тази разбивка не е опит за иронизиране, а обяснение за това как УЕФА превърна и състезанието на националните отбори в един панаир на суетата и костюмите. Примерите за тази политика са безкрайни.
Като това как на финалите в Шампионската лига двата тима получават по 18 000 билета за своите привърженици, при 80-хиляден стадион. Тоест - финалът, най-голямото събитие за тези два клуба и феновете им, е достъпен за общо 36 000 истински запалянковци. Останалите над 40 хиляди са случайно разпределени из томболи, раздадени на спонсори, корпоративно гостоприемство, ВИП и т.н.
И затова пред „Уембли" през май каталунци и манчестърци даваха по 1500 лири за билет на черно. Защото обичат футбола, а са принудени да извадят пари за едномесечната си издръжка, за да подкрепят отбора си на трибуните.
Други, на които не им пука дали Руни ще играе или ще е резерва, получават даром мястото си на големия мач, гледат с едно око и изкарват 90 минути, цъкайки смс-и от мобилния телефон. Ако изобщо отидат на стадиона, защото понякога ангажиментите в офиса пречат. И едно място на трибуните остава празно. Нищо че за него са готови да продадат колата си поне десет хиляди човека в този момент.
Това е модерният футбол, дами и господа. Топка с вратовръзка, напомпана с пари и щампована с логата на спонсорите. Толкова, че вече започва да лети, накъдето си поиска.
