Най-после футболът ни има с какво да се похвали. „Спортът за един мирен свят" бе лозунг, издиган десетилетия от човечеството. Е, българският футбол постигна този мир. Просто няма кой с кого да се скара в него - вечна дружба, венсеремос, кънгречулейшънс.
Собственикът на фирмата спонсор на Първата ни лига и на един от грандовете е един и същ (чрез свързани лица). Но този собственик-спонсор е спомоществовател и на други 10 отбора, редица още тимове от Втора и Трета лига, както и от окръжните групи. „Няма конфликт на интереси", отсякоха отговорните фактори.
Прави са - какъв конфликт на интереси може да има например между оркестрите „Кристали" и „Козари", на които един и същ баровец плаща да свирят. Пълна синхронизация.
Телевизионните права са притежание на медиен бос, който е и футболен собственик. „Няма конфликт на интереси", отсичат отново хората, вещи в алинеи и параграфи. Че има ли смисъл юристи да ни отварят очите? Пари, които излизат от един джоб и влизат пак в него, не са в конфликт на интереси. Всяка прилика е напълно случайна!
Миналата седмица премиерът Борисов събра босовете на водещите клубове, за да се разберат за феърплей. Инициативата срещна присмех, но хулителите си бяха долни хейтъри. Кой друг, ако не Борисов, трябваше да ги събере?
Не беше ли той, който най-официално навремето накара Веселин Марешки да поеме Локомотив Пловдив? Не беше ли той, който спаси Берое от колапс, заповядвайки на държавната „Марица Изток 2" да налее пари? Не беше ли пак той човекът, който се мъчеше да издейства на Левски спонсор (или пък собственик)?
„Бях уредил Газпром", каза той за сините през 2014 г. След толкова много добрини, чувства отговорност човекът. Кой друг, ако не той, трябва да нареди сега Домусчиев, Божков и Ганчев да внимават в картинката? Той, естествено.
А какъв бе Борисов, докато уреждаше клубовете със собственици и спонсори? Бе картотекиран футболист на Витоша Бистрица. Днес е само ветеран, ама тогава бе играч, който се появяваше в официални мачове. Тоест, футболист на Витоша Бистрица уреждаше благосъстоянието на конкурентни футболни клубове. Не мир, истинска любов постига футболът ни.
Но родната действителност е първенец в още нещо. Ако светът отдавна е открил глобализацията, в която играчи и треньори сменят отбори като носни кърпи, у нас процесът касае и собствениците. Не, не иде реч за почина на Васил Божков, който от цесекар стана левскар - и в други държави се е случвало благодетели да сменят фланелката, дори и да не е между „вечни съперници".
Истинското ноу-хау е друго - появата на родител 1 и родител 2 в клубовете, далеч преди драмите с разни конвенции.
През 2016 г. Румен Чандъров изостави отрочето си Септември и пристана на пловдивския Ботев, като прехвърли попечителството на брат си. После се завърна и до днес е родител 1 в Септември. Трудно може да се каже колко точно президенти и собственици направиха такива трансфери в последните 10 години.
Както и колко точно клубове се вляха и разляха по примера на Конелиано - Септември, Литекс - ЦСКА и т.н.
Като стана дума за ЦСКА, не може да се подминат и свързаности на комунално-битова основа. Сегашният национален селекционер Красимир Балъков доскоро бе и треньор на Етър, и скаут на „червените". Трудовият договор е различен от гражданския, няма конфликт, биха рекли пак юристите. Интересно - още ли е скаут на ЦСКА?
Въобще пък няма конфликт на интереси между Люпко Петрович и Павел Колев. Единият е брачен кум и кръстник на децата на другия, но... живеем в XXI век, такива подробности нямат значение в света на високия професионализъм. Техният със сигурност е много висок. Какви ли разговори водят, когато си ходят на гости?
- Как е, как е работата при теб?
- А, добре. Тренираме, играем, искаме да станем шампиони и да смачкаме вечния враг. А при теб?
- Ами нормално. Същото е, искаме да смачкаме вечния враг.
- Да, без спортна злоба в нашия бранш си заникъде. Салатата с повече домати или с повече краставици да я правя?
Нещо такова ще да е.
А какви ли изненади ни е подготвило бъдещето?
Все някога ЦСКА и Литекс ще се паднат да играят за купата, както и Лудогорец 1 с Лудогорец 2. Феърплей ще цари на зеления килим, естествено.
След всичко това феновете могат да бъдат напълно спокойни. Те все така може да скандират, да се бият помежду си и... да залагат в букмейкърското бюро, разбира се.
Едно време в казармата имаше велик лаф - нищо в природата не се губи, само сменя притежателя си. Днес е още по-добре - притежателят е един и същ. Пълно щастие!
