Григор Димитров падна от Ришар Гаске с 4-6, 4-6 със същата лекота, с която два дни по-рано би (с почти същия резултат - 6-3, 6-4) Маркос Багдатис. Българското момче изглеждаше изтощено, емоционално изчерпано и някак му липсваше вдъхновение.
На корта в Рим видяхме другото лице на Гришо, точно както след великата победа над Джокович той сякаш бе изпразнен от силата си за мача с Вавринка, миналата седмица в Мадрид.
Точно вдъхновението му даде огромно предимство срещу кипъреца в неделя и да го гледаш бе удоволствие. И липсваше срещу Гаске.
Това е втората крачка към това да е голям. Постоянството е отличителна черта само на най-добрите. Те не редят силен със слаб мач. Когато не играят добре, това е изключение и сензация.
При Гришо все още се случва твърде често да е неузнаваем след красива победа. Но развитието му е по възходяща линия.
Усъвършенстване на техническата част от играта и психиката - това вече е видно.
Победи над водещите играчи (вече записа една и над №1).
Сега идва ред на постоянството. То ще дойде, когато Димитров разбере, че не е необходимо за всяка победа да дава 100 процента от таланта и емоциите си.
Понякога трябва да го прави по-пестеливо, за да е съхранен за следващото изпитание. В този спорт те идват през около 24 часа...
