Загубата в Армения вчера най-вероятно сложи край на надеждите и сметките на България за участие на световното първенство в Бразилия догодина или поне на баражи за същия този мондиал.
Дали съдията е виновен или пък някой ще се сети кога за последно Дяков изкара цял мач без червен картон, това вече не е важно.
Кой е казал, че пътят към световното първенство ще е лесен, че атмосферата при гостуванията ще е приятелска, че съдиите ще ни подкрепят или поне по дефиниция трябва да са благосклонни към нас? Или ние така си вярваме и после се разочароваме.
Да се абстрахираме от това, че става въпрос за България. Според вас, има ли място на световното първенство отбор, който е доказал, че може да бие само Армения и Малта? Едва ли, нали?
Любослав Пенев се представи силно в тези квалификации, но качествата му на мотиватор едва ли могат да компенсират липсата на футболни качества, амбиция и елементарен контрол над темперамента. Все неща, които не достигат на сериозна част от българските национали.
Феновете започнаха да свикват да гледат световни първенства без българско участие, но това не означава, че трябва да се отказваме, нали? Но поне да сме реалисти относно възможностите си. Това винаги помага.
Има и още нещо - сметките и въртележките в квалификационните групи може и да укрият доста слабости на един отбор, но на финалния турнир всичко е по-различно - всеки мач е като финал и тогава силните стават още по-силни, а другите разочароват феновете си. Ние досега се представяхме прилично, но с помощта на сметките и въртележките...
Пенев показа, че сме на прав път, но явно още сме в началото.
