След триумфа на Барселона с 6:1 срещу Пари Сен Жермен едно вече е ясно – във футбола само с пари не става.
Колкото милиони и милиарди да излива катарският шейх Насер Ал-Келайфи в ПСЖ, каквито и футболисти да купува, отборът му няма как да претендира за място сред най-големите в Европа. Сега, а и занапред.
„Липсва ни нещо, за да бъдем част от групата на Байерн или Барселона”, призна след катастрофата и белгийският защитник на ПСЖ Тома Мюние.
Причината е, че това са не само силни отбори, но и преди всичко велики футболни клубове. С много висок дух и вяра в силите си. И с публика като тази на „Камп Ноу”, която може да вдигне и мъртвец от гроба със скандирането „Si ce puede!” („Да, възможно е“). Докато ПСЖ е само един търговски проект на инвестиционен фонд от Катар.
Истината е, че световен град като Париж може да се похвали с възхитителни забележителности като Лувъра, Айфеловата кула и Триумфалната арка, но никога не е имал силен футболен отбор. Звучи парадоксално, но е факт! Париж е градът, в който играе националният тим на Франция и толкова.
Големите френски отбори в миналото бяха Реймс, Сент Етиен и Марсилия. Докато ПСЖ е основан едва през 1970 г. И чак до идването на катарците си беше най-обикновен европейски средняк, с едва две шампионски титли и един трофей от несъществуващия вече турнир за КНК (1996).
След пристигането си в ПСЖ през 2011 г., фондът Qatar Sports Investments (QSI) започна чудовищно дотиране с по 560 милиона евро на година. Без да жалят пари, баровците от Доха хвърлиха стотици милиони за купуване на нови играчи: Едисон Кавани (64 млн. евро), Анхел Ди Мария (63 млн. евро), Юлиан Дракслер (40 млн. евро)…
Но очевидната за всички цел беше емирът на Катар Тамим Ал-Тхани да вдигне трофея в Шампионската лига, преди страната му да организира световното първенство по футбол през 2022 г.
Именно затова бе заменен и Лоран Блан след отпадането от Манчестър Сити миналата година. Но и наследилият го Унай Емери не успя да изпълни мисията, макар че вече беше печелил три пъти Лига Европа със Севиля.
Така се оказа, че милионите на катарския фонд стигат само колкото да бъдат спечелени четири поредни титли в първенството на Франция. Което пък далеч не е от ранга на шампионатите в Англия, Германия, Италия и Испания, макар и някои да причисляват френската Лига 1 сред петте най-силни в Европа.
За какъв дух на европейски шампион изобщо може да става въпрос при ПСЖ?
Ето затова френският отбор с катарските пари не успя да оцелее в ада на „Камп Ноу”. Да, съдийството беше наистина скандално. Да, два от шестте гола влязоха от дузпи, едната след очевидна симулация на Суарес. Сигурно са верни и думите на Марко Верати, че при гола на Кавани е разговарял с играчите на Барса, които са му казали: „Това беше, всичко свърши”. Но с такава безобразна защита и при пълна липса на морал, нищо чудно, че парижани получиха още три гола в края.
Както гласят някои коментари, дори и трагичният Арсенал на Венгер вероятно щеше да падне „само“ с 1:5.
И докато преди година ПСЖ все пак имаше своя лидер в лицето на Златан Ибрахимович, сега капитанът Тиаго Силва се оказа напълно неспособен да мобилизира съотборниците си.
Затова победата на Барселона с 6:1 може да е много изумителна, но донякъде и логична. Във футбола, поне засега, торбите с парите все още не гарантират шампионски отличия и място в най-елитната класа на Европа. Колкото и да им се иска на шейховете от Катар и каквито проекти да чертаят…
