Оле Гунар Солскяер не можеше да си пожелае по-лесни откриващи мачове като временен мениджър на Манчестър Юнайтед.
Бившият норвежки нападател се завърна на „Олд Трафорд“ след уволнението на Жозе Моуриньо, за да поеме тима, в който приключи кариерата си като футболист преди 11 години и половина.
С екипа на „червените дяволи“ Солскяер се превърна в легенда, в Убиеца с бебешко лице, в „златната резерва“ на сър Алекс Фъргюсън и в човека, донесъл паметния требъл с гола си в добавеното време на финала в Шампионската лига срещу Байерн Мюнхен през 1999 г.
07:28Оле Гунар след 4 от 4: Естествено, че искам да остана за постоянно
Сега, Оле е в напълно нова роля в Юнайтед и засега се справя повече от добре.
Солскяер стартира с четири поредни победи и голова разлика 14:3. Да, и четирите съперника бяха от втората половина на таблицата – Кардиф, Хъдърсфийлд, Борнемут и Нюкасъл, срещу който Юнайтед запази и първа суха мрежа с норвежеца начело, но положителните знаци са налице.
Истина е, че „червените дяволи“ победиха тези четири отбора и при Жозе Моуриньо по-рано през сезона, но стилът, с който го направиха при Солскяер е впечатляващ. Отбелязаните голове са повече (14:10), допуснатите са по-малко (3:4), а срещу Борнемут (2:1) и Нюкасъл (3:2) Специалния трябваше да разчита на обрати в добавеното време, за да измъкне успеха.
Няма и помен от скучния защитен футбол, който тимът играеше при Жозе Моуриньо. Въпреки това, Юнайтед допусна само три гола в тези четири мача.
Пол Погба играе така, сякаш досега бе държан на каишка, и изглежда щастлив в новата си свободна роля – роля, в която знаехме, че французинът трябва да играе, за да покаже, че е сред топ футболистите в света на поста си. Единствено Жозе не искаше да повярва.
Младите Маркъс Рашфорд и Антони Марсиал получават повече шансове от когато и да било, като двамата имат общо четири гола и две асистенции в тези четири двубоя.
Джеси Лингард и Хуан Мата се редуват кой да играе в халфовата линия и засега това работи. Ромелу Лукаку пък, изглежда, че е „откраднал“ коронния номер на Солскяер и вкара два гола в последните два мача, влизайки като резерва.
Изведнъж, широчината в състава се оказа достатъчна, а не оправдание №1 за слабите резултати, както се опитваше да го изкара Моуриньо. Дори защитата се справя по-добре, а Давид де Хеа отново изглежда сигурен на голлинията си.
Оле обеща атакуващ футбол с идването си и не изглъга. Бековете също се включват по-често в предни позиции, дефанзивните полузащитници Неманя Матич и Андер Ерера също имат повече свобода в действията.
А, може би, най-големият плюс на Солскяер в сравнение с Моуриньо е изолирането на Маруан Фелаини, на когото Жозе толкова разчиташе. Белгиецът бе оставен като неизползвана резерва срещу Хъдърсфийлд и Борнемут, а срещу Нюкасъл дори не беше в групата.
Вече ги няма тези дълги изритани топки към Фелаини, кълбото се движи бързо от линия в линия с единствената мисъл да бъде вкарана в противниковата мрежа. Разчита се на доста повече фантазия и красота в играта.
Това е философията, която изповядваше сър Алекс Фъргюсън в 27-те си години начело, която феновете на „Олд Трафорд“ познават. Истинската идентичност на Манчестър Юнайтед.
Дали Солскяер може и трябва да остане за по-дълго, или не, ще стане ясно чак към края на сезона. Трудните съперници, както и предизвикателствата в Шампионската лига срещу ПСЖ, тепърва предстоят.
Важното в момента е, че Юнайтед играе добре и печели. И то в духа на „Театъра на мечтите“, в духа, който Фъргюсън толкова упорито възпита у феновете и у футболистите си, един от които сега е натоварен със задачата да продължи делото му.
