Пролет пукна и с нея днес ще се развърже дилемата имаме ли шансове за европейското или ... както винаги.
Горе-долу около март (най-късно юни) на всеки две години националния получава една сламка за спасение на надеждата. Обикновено това е мач срещу пряк конкурент, в който победата може да сътвори чудо и да ни изстреля поне към баражите. Поне такава е нашата гледна точка, формирана от футболните фактори, играчи и медии.
Реално този български отбор няма да се класира дори и да бие довечера. Такива са фактите. Гостуваме на Черна гора след три месеца, а там ни чака ад. Черногорците имат и много повече точки, а и като домакин са зверове. После идва Англия...
Та Швейцария май не е никакъв Рубикон. И да бием, и да не бием - пак ще сме най-много трети.
Ама защо и ние веднъж не се зарадваме на една такава хубава пролетна победа!? Да се усмихнем, да видим, че нещо хубаво може да се случи на футбола ни. Звучи добре, нали? Просто оставя приятен привкус в устата, независимо дали ще донесе класиране.
Колко обаче му пука на запалянкото за привкуса и мъничката футболна радост се вижда от интереса към този уж голям мач. Чакат се не повече от 10 000 фенове на стадиона, и това е оптимистична версия.
В този хубав мартенски ден, за мача на надеждата, дебют на Матеус пред родна публика в официална среща - ние ще заведем 10 хиляди на стадиона. Никой вече не вярва на този отбор.
Или пък всички разбраха, че изкуственото помпане на един мач като някакъв решителен финал е заблуда. Но не на противника, а на собствения народ. И той не е сигурен кое е по-добре.
Да бием и да изпием по ракия за това, че сме натиснали главата и на някой друг към дъното, или да не бием и от утре пак да си гледаме Цонко, Боби и Коко. Нашето си представление.
А май и на футболистите не им пука. В седмицата преди решителния мач четем и слушаме за Алисия и Николета.
Тия звезди в кой отбор играеха, и на какви постове? И по-важно - ако бием и вземем та се класираме, те ли ще бъдат в състава за европейското?
