Възможно ли е отбор, който взема никому неизвестен треньор, за да гони титла и купа, накрая да финишира с тях? Може. Но е малко вероятно.
Възможно ли е отбор да мачка наред, след като по едно и също време и треньорът се запознава с клуба, и десетина от играчите му го правят помежду си? Може. Но е още по-малко вероятно.
А би ли триумфирал тимът, след като същият този треньор е изгонен не в края на полусезона, а на старта на новия, провеждайки подготовката и селекцията за него? И заместникът му да е поставен пред свършен факт? Може. Но на теория.
А логично ли е отбор, от който най-добрите футболисти, голмайсторите, са продадени, и не е взет нито един нов играч вместо тях, да спечели титлата и купата? Пак е възможно. Но шансът е точно 1%.
А може ли всекидневно плюене по съдиите да доведе до нещо добро, каквото и да е то? Един единствен положителен ефект? Може. Като например играчите да започнат да ритат по-добре топката. Но само ако вечер спят с нея под завивката - и прихванат някак майсторството.
Иде реч за ЦСКА, разбира се. След драмата в сряда армейската общност е опечалена. Няма нужда, мач като мач. Можеше да се спечели, можеше да се загуби, случи се второто. Резил е да не биеш с двама играча повече, но и това го има във футбола. Големите грешки не са на терена. Те са в офисите, където се управлява клуба. Тези натрупани грешки правят така, че е абсолютно логично ЦСКА да остане без отличие в края. Не че е невъзможно да бъде шампион. Но би било плод на случайност.
Грешките са неудачният избор на Ел Маестро за треньор, ненормалният начин на смяната му, перманентната трансферна политика тип „Сергия", при която всеки по-читав играч - от Каранга през Десподов до Мауридес - е продаван на живот и смърт. Бърка и днес Пенев с непрекъснатите атаки към съдиите. Да, реферите режат ЦСКА. Но понякога и помагат. Да, има организация в полза на Лудогорец. Но зелените са по-класният тим.
Ние не знаем дали Любо в съблекалнята оправдава грешките на тима със съдиите - би било огромна глупост; дано работят, вместо се жалват. Но недоволствайки абсолютно всеки мач от реферите, той вреди на клуба в публичен аспект. Пенев прави така, че ЦСКА да изглежда смешен. И настройва тази част от футболна България, която не е нито синя, нито червена, да мрази ЦСКА. Преди години тя така мразеше Левски. Никой не обича този, който непрекъснато се оправдава със съдиите.
Най-важно е бъдещето. То трябва да е едно - пълен картбланш на Пенев -да си избере играчи, да ги подготви за следващата есен. Най-важното - ръководството да му пази гърба, дори и да губи. Не бива да има драми, ако Лудогорец пак вземе титлата.
Нищо не става веднага, за всичко е нужно време. Любо не е идеален, но е най-доброто, което може да има ЦСКА в момента. За малко повече от два месеца донесе подем в отбора, би в Разград, позавърна публиката на Армията. Без нито да е подбирал футболистите, нито да ги е подготвял, има 3 загуби с тях в 13 мача. Едната от Черно море след голяма съдийска брадва, другата от Левски след малка брадва и третата от Ботев - в Пловдив, последвана от равенство в зрелищен мач.
Другото нужно е реализъм. Защитата не е сигурна, халфовете са еднотипни, нападателите - с изключение на Али Соу - непостоянни. Скамейката е къса, подемът дойде повече на мускули, отколкото с класа. Трудно за 70 дни биха станали чудеса. Но и никой не ги иска. Иска се далновидна политика - запазване на класните играчи, купуване на нови, повече време за треньора, време и за младите българи в състава. Нужно е обиграване, да се спре с изсипването на куп футболисти всяко лято и заменянето им с нови следващото. А и повече инвестиции от Ганчев трябват, ум от негова страна, по-малко рев срещу съдиите от Пенев.
Не е лесно. Но в ЦСКА няма как да е. И нека не се забравя, че мерило за ЦСКА са мачовете в Европа.