Всички знаем, че Любо Пенев понякога не го слуша главата и - докато беше футболист - това му вършеше отлична работа. Сега обаче времената са други, Любо е треньор и специфичният (меко казано) характер му носи беля след беля.
Наслоява се усещането, че Пенев-младши рядко осъзнава последствията от думите и делата си и по-лошото - оставя се да го водят за носа и да използват емоционалния му нрав за параван.
Още е пресен споменът как някой го подлъга да зареже приятната си работа във Валенсия, където имаше всички предпоставки да развие треньорските си умения, а защо не и да стигне до кормилото на първия тим. Вместо да се занимава с това, в което го бива обаче, Любо на юруш се прибра в България, за да вдига революции и да бута най-непоклатимата организация у нас - БФС.
И децата знаят, че президентския пост във футболния ни съюз не се печели, а се дава, така че неясно защо Любо си въобрази, че има някакъв шанс срещу добре смазаната изборна машина на бившия си съотборник Борислав Михайлов. Крайният резултат бе, че Пенев излезе кръгъл глупак, пък било то и честен глупак.
И това не е изолиран случай в кариерата му - от крайно неуместната реплика за супата след Евро'96, през нелепия опит да се прави на президент на ЦСКА, когато от безпаричие футболистите играеха с фланелки и гащета на различни марки, до неуспешните му бизнес начинания - общо взето Пенев не го бива нито в преценките, нито в избора на правилния момент, нито на точните хора, с които се захваща.
Лошото е, че и той не е по-различен от бившите си съотборници (които напада за добро утро) в навика постоянно да търси вината навсякъде другаде, но не и у себе си. Все някой друг е грешен, крив и подъл.
Ето и последният казус с пресконференцията след мача между Черно море и ЦСКА, на която Пенев се превъплъти от футболен треньор в кандидат-президент на БФС и в стил „Мадуро" разгроми алкохолизираното БФС и прогнилата футболна система.
Изявата му бе провал по всички направления.
Първо, не е добре да плюеш там, където си ял бял хляб - лицемерно е. Пенев не само беше селекционер при същото това прогнило футболно политбюро, но и се беше наредил на масата на печалния за българския футбол 17 януари 2005 г., когато Четвъртите инициираха преврата си.
Любо удобно забравя, че бе активен участник в качването на власт на Михайлов и кликата му. Сега не му е изгодно да говори за това - вероятно защото няма как да каже, че е бил подведен. Твърде дълго бе част от Статуквото. Траеше си, докато му изнасяше - но когато му посочиха вратата, изведнъж реши, че БФС е корумпирана структура, управлявана от алкохолици.
Второ, Пенев вече е треньор на ЦСКА и никак, ама никак не върви да води личните си битки, възползвайки се от трибуната, която получава в това си качество.
Любо би трябвало да е наясно, че е лице на клуба и всичко, което излиза от устата му, носи пряки последствия за работодателя му. Тук стигаме и до най-интересната част - ЦСКА не само не порица треньора си за тежките обвинения срещу футболния съюз, но счете за уместно да ги качи на сайта си. С което ги легитимира и се отъждестви с тях.
От всичко това излиза, че тирадата на Любо не е спонтанен израз на гняв срещу съдийството във Варна (което всъщност изобщо не е причина за загубата на ЦСКА), а планирана диверсионна атака, спусната от високо. Вероятно без изобщо да осъзнава, Пенев се превърна в маша на началниците си, които играят съвсем различна игра и тя дори не е срещу футболния съюз.
Влизането на Васил Божков в Левски и оздравителните процеси, които текат на „Герена", разместиха пасианса в целокупния български футбол, а това, разбира се, не е добра новина за Гриша Ганчев.
Шансовете ЦСКА да пребори Лудогорец и без това са доста малки, а сега на сцената излиза нов претендент. Очевидно целта на Ганчев е да постави ЦСКА в тотална опозиция, за да извлече максимални дивиденти в общественото пространство, защото е очевидно, че ще загуби битката на терена.
Сценарият е ясен - лошото БФС традиционно обслужва интересите на Домусчиев и Разград, но вече и на Левски, където играе самият син на президента, зет му, а началник е досегашният оперативен шеф в БФС Павел Колев. Затова ЦСКА е тъпкан и мачкан по всички линии и параграфи и е единственият борец за правда в българския футбол. А футболният Робеспиер - Любо Пенев, е идеалният предводител на бунта.
На него дори няма нужда да му се слагат думи в устата, той е готов с целия необходим репертоар. Въпреки че не осъзнава, че отново го водят за носа.
Не е ясно обаче какво точно се надяват да спечелят по този начин Гриша Ганчев и ЦСКА, освен да настроят публиката и да провокират постоянно напрежение по стадионите.
Практиката е доказала, че БФС и Михайлов не се трогват от протести и обсади на „Орлов мост". Засега в този си вид футболният съюз е удобен на властта и поне до следващите парламентарни избори - когато и да са те - статуквото ще се запази.
Влизането на Божков в Левски също е знак в тази посока. Така че цялата патардия е дим без огън - тя няма да произведе нищо, освен негативи за ЦСКА на всички фронтове. Вместо да водят обречени битки срещу злата Система, за Пенев и клуба му ще е доста по-рационално да започнат да решават собствените проблеми, които никак не са малко.
Но докато поведението на Пенев донякъде е очаквано, то изненадващо глупава бе реакцията на БФС.
Очевидно с напускането на Павел Колев и малкото разум във футболната централа се е изпарил. Вместо да подминат с насмешка приказките на треньора, чиновниците на Михайлов се вързаха на номера и му треснаха солена глоба, с което Ганчев постигна целта си.
Хем феновете вече са наежени, хем БФС изглежда като комунистическата партия на КНДР, която налага строга цензура и запушва устата на всеки, дръзнал да критикува. След като доста дълго томахавката между „Армията" и Бояна бе заровена, а отношенията бяха хладни, но сдържани, сега войната отново е разпалена. Цирковете по родните стадиони тепърва предстоят и по традиция извън терена ще е доста по-интересно, отколкото на него.
Разбира се, с активното участие на Любо Пенев и голямата му уста.
