С натежали очи от маси и наздравици, сякаш не можем да повярваме. Гледаме телевизора и опитваме да разберем логиката. Няма.
Висшата лига се върна към най-добрите си времена и ни поднесе най-готиното, хаотично и инфарктно шоу, както само тя си може.
Навръх 31 декември - настанете се удобно и гледайте честванията на съровия рожден ден, сигурна победа, първо място за Нова година...
И изведнъж последният Блекбърн тупна Юнайтед в луд мач с 3:2 пред очите на рожденика. Шок!
После Манчестър Сити изпусна един камион голове и също падна, сякаш за да не допусне пулса на неутралните да падне в нормални нива.
Челси мина през влакче на ужасите, след като не успя да бие два пъти поред у дома, този път се измъкна в края.
Тотнъм загуби точки, а на 2 януари Арсенал изпусна победата срещу Фулъм в последните 8 минути.
И ако сте преситени от емоциите, в които големите падат, мъчат се, биват победоносно завладени от джуджетата, опитайте да презаредите. На 3 януари ни чака Манчестър Сити - Ливърпул...
Няма почивка от това първенство. И Слава Богу! Английският футбол си остава номер едно и неслучайно феновете дори на отбори като Куинс Парк Рейнджърс или Норич се роят и у нас.
Защото в Испания може и да си имат Реал и Барса, но трябва да чакат високосна година, за да ги видят паднали от Хетафе.
В Италия доминират Интер, Милан и Юве, но там драматичните развръзки и голови главоблъсканици са по-редки от един цял слънчев ден над Нюкасъл.
Докато в Англия е сигурно само, че нищо не е сигурно. Първенството се заплете ужасно и всяка прогноза е рискована. Но пък чакането на всеки мач си заслужава.
Разбира се, заключението, което се набива в очи, е за националния отбор на Англия. Причините за провалите му вече са съвсем очевидни.
Наред с постоянното заливане на отборите с чужденци, тук имаме и фактора преумора. След сезон от около 50 мача, някои изиграни на Коледа и Нова година, без почивка и с пълно емоционално и физическо себераздаване, няма как през лятото англичаните да са свежи.
Но - проблемът си е техен. Ние трябва да сме доволни, че празниците минаха с десерта към тях, който никога не разочарова.
Поне по един мач на ден бе грандиозен като драма или интрига. А и головете на Бербатов и Стилиян добавиха към удоволствието.
Те бяха шампанското на футболната трапеза, спретната от Висшата лига. Наздраве!
