Да си реалист не е лесно състояние на духа.
Изисква се да виждаш темите около теб от няколко гледни точки и да премисляш сто пъти, преди да отрежеш - както са рекли старите хора.
Не винаги е и най-доброто, защото импулсивните решения и спонтанните действия понякога лекуват.
За волейбола у нас обаче реализмът е мръсна дума, или поне за привържениците му, а те са - кажи-речи, целият народ.
Харесваме си отбора, когато бие, критикуваме си го и ни разочарова докрай, като падне.
Но - реалният поглед на нещата няма да ни е в повече, даже май е време да се опрем на него.
Чудесно е facebook да прелива от статуси и тагвания от залата, написано с големи букви (поне в повечето случаи на кирилица, слава богу!) БЪЛГАРИЯ, ЮНАЦИ! и т.н.
Когато тръгнеш в тая насока веднага те залива вълна от коментари, че си пресолил манджата, какво толкова, това ли ни е националната гордост,само една игра е и... още.
Когато кажеш чистосърдечно, че поредното четвърто място не е бог знае какво и все пак като домакини е в реда на нещата поне това да очакваме, ставаш нихилистично копеле, което е комплексирано и сдухано и затова подценява подвига на тима.
Истината е по средата, както обикновено.
България е средна сила във волейбола, клони към добра.
При конкуренция от 10-12 отбора в световен мащаб, говорим за страни, които развиват спорта сериозно и вадят редовно силни поколения, ние сме около средата. Обикновено на голямо първенство сме в топ 6, понякога в топ 8.
Един два пъти в тройката, 4-5 пъти в четворката... Никога на върха, където стъпиха Чехия, Испания и други такива нации, които доста по-рядко от нас се числят към елита.
Тоест - че сме добри, добри сме.
По-постоянно сме добри в тази игра, отколкото в която и да е друга от отборните. Че имаме играчи, имаме. Но че не сме постигнали достатъчно в осребряването на постоянното си присъствие в елита, също е вярно.
Всяка победа не е финал на световно. Повод е за радост, следва друг мач и така.
Всяка загуба не е трагедия. Не и в спорт, в който всяка година можеш да се поправиш, защото Световната лига е през 12 месеца, а не както във футбола - на 4 години например имаш световно.
Да, и сравненията с другите спортове не са коректни, защото във футбола на нашето ниво са поне 50-60 страни в света, а го развиват над 200.
Така че - не надценявайте волейболистите ни, те не са най-добрите в света. Не подценявайте това, че без бази и условия, без силно вътрешно първенство, се задържат в елита.
Просто гледайте реално и не се плашете нито да се зарадвате с пълно гърло на някоя точка или победа, нито да кажете кога не сте доволни от представянето.
Реализмът не е лошо нещо, дори когато става дума за национален отбор.
