Футболът се променя. Играта еволюира. Революциите се случват всеки ден. Вече имаме технологии, които безгрешно да отсъдят дали топката е преминала голлинията и дали трябва да бъде зачетено попадение, или не.
Видео повторенията, постепенно, ще навлязат във всяко първенство, дори в консервативно настроените към технологиите – като Висшата лига, например.
Играчите имат чипове в обувките си, които отброяват колко разстояние са избягали, както и такива на гърба, събиращи всякакъв вид информация, която се анализира след всеки мач.
Сега, революцията във футбола е на път да отмени и едно антично правило – това за гола на чужд терен.
Защо правилото за гол на чужд терен съществува?
Правилото за гол на чужд терен е въведено през сезон 1965/66 в КЕШ. Тогава, ако двата мача (първият и реваншът) завършат наравно, се играе трети решаващ двубой, от който евентуално да се определи победителят.
Заради натоварения календар и умората у футболистите, които трябва да изиграят два мача в рамките на няколко дни (понякога третият мач е само ден след реванша), се въвежда правилото за гол на чужд терен.
Втората причина е, че победите за гостите по онова време са били много редки – около 16%. Стадионите тогава са били доста по-негостоприемни, някои са били в ужасно състояние, дългите пътувания също са изморявали играчите.
И двете основни причини за въвеждането на това правило вече не съществуват. Трети решаващ двубой отдавна няма, а пътуването за мач е в пъти по-лесно, по-бързо и по-удобно.
Стадионите се инспектират от ФИФА и УЕФА преди всеки мач, а футболът вече е повече забавление, отколкото игра на живот и смърт в, както сме свикнали да казваме – „врящ котел“.
Настоящият процент на победи за гостуващия тим в Шампионската лига е двойно по-голям от онзи преди въвеждането на правилото, и вече е 33%. Това показва, че гостуванията са станали два пъти по-леки, но правилото за гола на чужд терен все още важи.
Защо трябва правилото да бъде премахнато?
Най-просто казано – защото дава неравен старт на двата отбора. Най-лесният пример е полуфиналът между Милан и Интер в Шампионската лига от 2003 година.
Двата отбора играят на един и същи стадион – „Джузепе Меаца“. Тогава Милан беше домакин в първия мач, който завърши 0:0, а „росонерите“ се класираха, благодарение на гол на „чужд терен“ и след ново равенство 1:1 отидоха на финала, където победиха Ювентус и вдигнаха и трофея.
Казано просто – голът на чужд терен позволява на домакина в първия мач да се стреми да не допусне гол и да се надява да отбележи такъв в реванша, който ще е с по-голяма тежест. Това често води до скучни първи мачове и нечестни реванши.
Арсен Венгер го обясни най-добре през 2008 г.: „Според мен, тактическото влияние на гола на чужд терен е станало прекалено сериозно. Домакинът в първия мач играе за 0:0 и след това е доволен. Правилото работи в грешната посока. То дава предимство на здравата домакинска защита, а не окуражава гостуващата атака.“
В допълнение, гостът в реванша получава и допълнителни 30 минути – продълженията при два идентични „хикса“ в двата мача, да отбележи гол с по-голяма тежест – нещо, от което домакинът във втория двубой е лишен.
Хорхе Валдано веднъж беше казал, че отменянето на гола на чужд терен ще бъде „антибиотик срещу антифутбола“.
„Все по-често виждаме как домакинът не може да вземе инициативата в мач срещу добре организиран противник. Това дава допълнителна увереност на гостите, които просто чакат домакините да се отворят.
Голът на чужд терен помага на отборите, които не играят красив футбол.“
Последният сезон в Шампионската лига показа, че футболът вече не се нуждае от това остаряло правило, защото така или иначе, в играта навлизат все повече и повече треньори с атакуващо мислене, с идея за истинската магия на красивата игра.
Мачовете като тези на Рома срещу Барселона (където „вълците“ се класираха, благодарение на гол на чужд терен в първия мач, между другото) и след това срещу Ливърпул показаха какъв футбол може да гледаме постоянно, ако отборите не се страхуват, че противникът им може да вкара по-важен от тях гол.
Моментът настъпи. Архаичното правило трябва да бъде премахнато, за да може футболът да продължи да върви напред.
