Български футболисти са печелили КЕШ и Купата на УЕФА. Имаме носител на "Златната топка" и голмайстор на световно първенство. Шампиони и най-добри реализатори в Испания, Англия, Германия. На този фон треньорите ни зад граница никакви ги няма. Малцина оставиха някаква значима следа, а сериозните успехи се броят на пръсти.
Защо е така? Темата е обширна, причините са комплексни. По-важното е, че вече имаме участник, който покорява ниво след ниво в стратегическата игра, наречена "Футболно треньорство". Най-напред завладя картата на България като пълководец на Левски - титли, купи, евроуспехи. След това дойде време да разшири влиянието си далеч от дома. И да повтори постиженията си с чуждестранен клуб.
Съвсем наскоро Станимир Стоилов бе подложен на жестоки критики в Казахстан. Тежката загуба на Астана с 0:4 при гостуването на Атлетико Мадрид развърза езиците на местни "експерти", които го удариха на национална чест. Мъри обаче внимателно бе обмислил всеки ход. От 15 до 30 септември тимът му записа три загуби и две равенства във всички турнири, изоставаше сериозно и в защитата на титлата си.
От 4 октомври до 4 ноември показателите са 6 победи, едно поражение (вече споменатото от Атлетико) и едно равенство (отново срещу Атлетико). Благодарение на ефективната ротация на футболистите Астана се нуждае от само един успех у дома, за да стане шампион за втори пореден сезон. Ако в неделя бъде подчинен и Актобе - нивото е завършено, мисията - изпълнена. После следват двубои с Бенфика и Галатасарай, но в тях няма нищо задължително. Само престиж.
Големият въпрос е дали Мъри може да превърти цялата игра. Тоест да го видим на пейката на голям отбор със сериозни амбиции. Пътят наистина е дълъг, но нищо чудно още през януари да премине на ниво 3 от развитието си. Симптомите се забелязват и без специална апаратура - например приятелската прегръдка с Диего Симеоне. Аржентинецът няколко пъти похвали качествата на Стоилов, а това не е случайна оценка.
