По ирония на съдбата Жозе Моуриньо и Реал повториха сезона на Роберто Манчини и Манчестър Сити. И двата тима не успяха да защитят титлите си от миналия сезон, освен това загубиха и финалите за националните си купи, при това срещу отбори, с които досега не са имали особени проблеми.
Малко по-сериозна разлика се получи при представянето в Шампионската лига - Сити отново отпадна срамно рано, а Реал стигна доста по-далеч, но пак недостатъчно, за да се отчете това като успех.
При това какво ще се случи с двете действащи лица също има разлика. Манчини беше освободен, след като „не успя да изпълни целите за сезона, освен класирането за Шампионската лига", а Моуриньо плаши шефовете си в Реал, че може да остане.
Точно в тази разлика се крие силата и слабостта на двамата. Моуриньо успя да се пребори за цялата власт в Реал и въпреки това не успя да спечели голямата политическа битка, като понесе тежък удар от неочаквана посока - напрежението между него и шефовете му беше поносимо, но бунтът на Икер Касияс и част от тарторите в съблекалнята се оказа капката, която преля чашата. Както и безнадеждното представяне в кампанията за титлата срещу Барселона.
В Сити Манчини успя да установи перфектни отношения с шефовете си, опита се да наложи „диктаторски отношения" при работата си с играчите, но незнайно как те успяха да му се качат на главата. И щуротиите на Карлос Тевес и Марио Балотели са само върха на айсберга. След това резултатите проговориха сами за себе си и вече нямаше връщане назад.
Въпреки горчивият край на сезона за Моуриньо и Манчини, двамата могат да впишат престоя си в Реал и Сити като успешен. И да потърсят „нов проект" както казва Карло Анчелоти. Но при Специалния раздялата още не е факт, въпреки тежките думи и политическите битки.
Важното е да останат на голямата европейска сцена, защото с тях определено ще е по-интересно през следващия сезон. Нали?
