В последните седем години всяко лято Варна се превръща във волейболната столица на България. Липсата на подходяща зала в София, принуди тимът ни да играе срещите си от Световната лига в североизточния морски град. През този период феновете видяха на живо голяма част от най-добрите играчи в съвременния волейбол.
През 2003 г. на българска земя пристигна олимпийския шампион от Сидни 2000 - Югославия и един от най-постоянните тимове в елита Куба. На следващата година публиката видя набирашият скорост тим на Полша и Франция, после дойде ред на Италия и отново Франция и Куба. През 2006 г. интересът бе насочен основно към кубинците, а през 2007 - към Полша. Година по-късно в България акустира и бъдещият победител в турнира и олимпийски шампион САЩ.
През 2010 г. жребият прати България в една група с Бразилия. Във визитката на Селесао има осем титли от Световната лига, две олимпийски титли - 1992 и 2004 г., две световни титли, две световни купи, три купи от турнира „Grand Champions Cup". Интересът към тези двубои доведе до изкупуване на билетите седмици преди датата 8 и 9 юли.
По време на четиридневния си престой във Варна обаче волейболистите и треньорския щаб на Бразилия изнесоха не само урок на терена, но и извън него.
В нито един момент от пребиваването си у нас никой от тима не изрази претенции за каквото и да било. Дори напротив, треньорският щаб и играчите благодариха искренно на домакините за прекрасната атмосфера, която им е предложена.
„Страхотна зала, усешането е невероятно. Момчетата ми много обичат да играят в такива условия", сподели треньорът Бернардо Резенде в разговор с шефа на Двореца на културата и спорта Симеон Варчев.
Един от най-успешните наставници в световен мащаб се радваше на не по-малък интерес от състезателите си. Резенде не отказа снимка и автограф на никого.
Същото важеше и за волейболистие. Жиба, Висото, Родригао подписаха стотици плакати, знамена, фланелки, позираха хиляди пъти пред обективи и мобилни телефони, отговориха на десетки въпроси на представителите на медиите. Поведението им бе изключително скромно. Ако не бяха еднаквите екипи и високият ръст вероятно никой не би предположил, че става дума за представителите на отбор №1 в света.
Волейболистите не се притесняваха да лежат по пода във фойето на Гранд хотел Варна, тъй като интернет връзката в стаите се оказа слаба, да чакат търпеливо на опашките в ресторанта.
Тимът демонстрира изключителна сплотеност. След двата двубоя никой от волейболистите не излезе от съблекалнята преди завръщането на треньора от официалната пресконференция и преди всички да бъдат готови за това. Волейболистите се хранеха заедно, празнуваха заедно.
Всъщност доброто им настроение сякаш бе неизчерпаемо. Имаше го на тренировките, преди и след срещите в четвъртък и петък. Никой от състава не показа, че изпитва някакво напрежение, въпреки че две поражения от България можеше да ги изхвърлят от финалите на световната лига.
Капитанът Жиба, въпреки че е може би една от най-големите звезди идвали във Варна намери време за всеки. Посрещачът разговаря с треньора Силвано Пранди, с капитана ни Владимир Николов, с журналисти и обикновени хора. И не се раздели нито за момент със съпругата си Кристина Пирв. Блондинката пристигна специално във Варна, за да подкрепи Жиба.
Високият 212 сантиметра Леандро Висото демонстрира чувство за хумор и размени закачки с Цветан Соколов, с който бяха съотборници в Трентино БетКлик и спечелиха европейската и световни клубни титли. Леандро също бе в центъра на вниманието, раздаде много автографи, разговаря с треньора си Радостин Стойчев, снима се с всеки желаещ, включително и някои от родните съдии. И пак с усмивка, макар след втория мач върху коляното му да бе поставена торбичка с лед.
Любопитно впечатление направиха още няколко дребни детайли. Бразилските волейболисти, подобно на останалите представители на тази нация, са изключително вярващи. Секунди преди двата тима да излязат на полето и да изслушат националните химни либерото Марио Да Силва се наведе, докосна земята и се прекръсти.
В първия двубой, докато изчакваше съдиите да дадат официалното начало на срещата, разпределителят Бруно Резенде отправи кратка молитва и се прекръсти - три пъти, един след друг.
И пак като типични представители на страната си дори високите Висото, Родригао, Сидао демонстрираха прилични футболни умения. И в двата дни волейболистите на осемкратния победител излизаха на терена десетина минути преди официалното си представяне и разгряваха с кратка игра на футбол. В която се забавляваха изключително много, независимо от факта, че минути след това ги очакваше сериозно изпитание.
На тренировките футболът бе заменян от игра на мрежата, в която топката не бива да пада на земята. След това обаче заниманието ставаше изключително сериозно, а всеки от състезателите се раздаваше максимално. Големите звезди обаче не спряха да убеждават с цялото си поведение - спортът преди всичко е забавление. Дори когато става дума за отбор №1 в света.
