В Левски се сменят собственици и кръгове на влияние. Идват и си заминават спонсори и футболисти. Събитията препускат с бясна скорост на фона на иначе спрелия ни футбол.
Само времето ще е факторът, който ще покаже кое е било правилно и кое тотално сбъркано в обстановка, в която всяка заповед е предпоследна.
Но още днес има нещо, което може да се каже с абсолютна сигурност - на "Герена" проявиха мъдрост да оставят Люпко Петрович начело на отбора.
Европейският шампион с Цървена звезда се беше примирил, че си тръгва след двете равенства на старта на първенството и отпадането от Марибор във втория предварителен кръг на Лига Европа, но колелото така се завъртя, че от низвергнат сръбският ветеран се превърна в стожер, обединител и възродител на един обезверен и объркан отбор, в който не се знаеше нито накъде, нито докога.
Възходът започна с победата над Лудогорец. Да - много инфарктна и щастлива, но пък два пъти по-сладка.
След нея се заредиха още успехи, с които дойде и настроението.
Ежедневни проблеми имаше, но пак Люпко бе човекът, който ги решаваше.
Венци Христов не бил щастлив при "сините". Довиждане. Георги Костадинов показа спад. Остана на пейката.
Въобще всичко беше пито-платено, както приляга на отбор от ранга на Левски. И на треньор от класата на Люпко.
Защото сърбинът сигурно знае как се пие, но най-вече знае как се плаща.
Плати с гневно изхвърлената си акредитация след споменатата победа над шампионите от Разград. Плати си с неспокойните нощи, в които търпеше необосновани критики. Плати си с неосъществената селекция и излъганите надежди.
Но всички тези "плащания" се оказаха инвестиция. Не за него, а за Левски.
"Моето мнение е, че имам най-добрите играчи на света. Това са момчетата, с тях работя", каза Петрович след успеха над Царско село за Купата и това изчерпва темата.
Люпко е футболен академик и психолог, който овладя хаоса с опит и мъжество, обръгнато от времето и калено в битки на няколко континента.
И той е единствената надежда най-после златото да се завърне на "Герена".
