Президент на УЕФА от 2007 г. и получил втори четиригодишен мандат през месец март. На 56 години продължава да бъде един от най-популярните французи в света. Бивша футболна звезда на терена, легендарен №10, днес Платини е и един от най-могъщите ръководители на планетата. Покрай многото си ангажименти той се съгласява да даде ексклузивно интервю за един от популярните и авторитетни френски вестници "Le Parisien".
Темата е цената на футбола в днешно време. Платини е яростен противник на неконтролируемите и безумно изливащи се ежемесечно стотици милиони за трансфери и заплати на футболисти, за телевизионни и рекламни права, и за всичко останало, което вреди на най-великата игра, и което допреди началото на този век липсваше. Поради това той стана инициатор за въвеждането на прословутия финансов феърплей.
Ще бъде ли тази мярка достатъчна, за да се спре лудостта на отборите в първенствата на Испания, Англия или Италия? Не е много сигурно, но Платини е решен да направи всичко по силите си отговорът да бъде "да".
Пред "Le Parisien" той започва с темата за огромните арабски пари, залели един от емблематичните клубове на Франция - Пари Сен-Жермен. Още в началото на разговора дава да се разбере, че е твърде резервиран към това, което се случва в столичния клуб и конкретно към катарските босове.
"Не останах много очарован. Казах го преди време, казвам го пак - не съм фен на нещо подобно. За мен идентичността на един клуб трябва да бъде тясно свързана с неговото местоположение. В момента не споделям това като президент на УЕФА - говори ви Мишел Платини, такъв какъвто съм си винаги", признава Платини.
Националистическото и дори шовинистичното в него надделява. Той би предпочел ПСЖ да бъде поет от местен бос, а не от катарски или който и да било друг извън територията на столицата.
"Най-добре би било собственикът, президентът или спортният директор на ПСЖ да бъде парижанин. Това обаче не е факт. Въпреки моето мнение най-вероятно феновете на Пари Сен-Жермен са доволни от идването на катарците", заключва живата легенда на Сент-Етиен и Ювентус, като не пропуска да каже къде на шега, къде на сериозно, че не е наблюдавал рекордната покупка на клуба това лято в лицето на Хавиер Пасторе - "Просто през миналия сезон не гледах мачове на Палермо…"
Мишел Платини защитава съвсем друг тип модел, който няма допирни точки с този на ПСЖ. Моделът на двата испански колоса Барселона и Реал (Мадрид).
"Те дават прекрасен пример, който трябва да бъде последван от останалите клубове. Структурата на Барса и Реал е изградена на базата на техните привърженици. Там феновете са собственици. Да, Барселона подписа договор с катарци за 165 млн. евро, но те са спонсори, а не собственици", убеждава бившият №10.
Въпреки своята резервираност към арабските инвестиции, в частност тези от Катар, Платини подкрепя кандидатурата на арабската страна да домакинства на Мондиал 2022. Разбира се, французинът има отговор и за това.
"Смятам, че футболът трябва да бъде развиван в нови региони по света. Единственото условие, което бях поставил по отношение на кандидатурата на Катар бе първенството да се проведе през декември или януари. През лятото е невъзможно, тъй като температурата в Доха достига 50 градуса. Имаме готовност и възможност да преобразуваме международния календар, в случай че се стигне до това решение", казва Платини и бърза да опровергае ширещите се слухове, че лично президентът на Франция Никола Саркози го е увещавал да гласува в полза на емирството поради близките отношения между двете държави - "Никога не ме е карал да правя подобно нещо и не смятам, че би си позволил това някога."
Стига се до любимата му тема - финансовият феърплей. В тази връзка Платини обяснява: "УЕФА успя да прокара идеята сред клубовете, че не трябва да харчат повече пари, отколкото реално печелят от футбола. Те трябва да постигнат равновесие между приходите и разходите. Стартирахме от този сезон и финансите на всички клубове са под наблюдение. През 2013 г. ще обявим първите баланси."
Да, клубовете и техните собственици имат две години време толеранс от страна на УЕФА, за да вкарат нещата в нормални рамки. На първо време те ще могат да продължат да обявяват дефицит, но не по-голям от 45 млн. евро. В противен случай Платини и неговите подопечни ще са безпощадни, като заплахата е достатъчно сериозна - няма да допуснат грешниците да участват европейските клубни турнири през сезон 2014-2015.
"Този финансов феърплей не се въвежда с цел да удари по големите клубове, а по-скоро да доведе до някаква справедливост. В момента футболът живее във виртуалното... Топ клубовете на Англия, Испания, Италия, Германия и Франция са натрупали дефицит от 1,2 млрд. евро. Системата, която ние предлагаме, е вид отговор на тази притеснителна ситуация. Не правим това, за да закрием някои клубове, а напротив - за да им помогнем", убеждава Платини.
Той дава като най-добър пример за това Испания, където много от клубовете изнемогват и не са в състояние да изплащат възнагражденията на футболистите, което от своя страна доведе до стачни действия, станали причина за отлагането на първия кръг на Примера и Сегунда дивисион.
Босът на УЕФА не изключва да има проблеми и в други държави, но няма притеснения, че това ще засегне някои от грандовете.
"Финансовият феърплей не би трябвало да стряска клубове с огромни дългове като Манчестър Юнайтед (около 800 млн. евро) или Барселона (500 млн. евро) например. Те са способни да изплатят своите натрупани заеми. Когато си купувате къща, и вие теглите заем, нали?", филофоски разяснява Платини и добавя с усмивка, че няма притеснения от това как някои ще опитат да заобикалят правилата.
Именитият французин отговаря философски и учудващо спокойно на въпроса за рекордната фантастична заплата на Самуел Ето'о в размер на 20,5 млн. евро годишно, която му бе предложена от Анжи (Махачкала).
"Той прави това, което иска. Ето'о не краде тези пари, а ги взима, след като му ги предлагат. От спортно-техническа гледна точка тази сума не ме шокира. Той е на 30 години, печелил е три пъти Шампионската лига. А и кой би отказал подобна оферта?", пита риторично Платини. И добавя: "По мое време нямаше такива инвестиции. Към края на кариерата си нямаше да имам нищо против да замина за САЩ за един последен договор. Уви, "сокърът" вече не съществуваше. Жалко за мен..."
