Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Родителските сълзи са най-голямата награда на Григор

В Лондон Григор се здрависа с Давид Гофен на мрежата и се затича към ложата си, за да прегърне майка си и баща си, направи го и в София.
В Лондон Григор се здрависа с Давид Гофен на мрежата и се затича към ложата си, за да прегърне майка си и баща си, направи го и в София.

Последна точка, напрегнато разиграване, Давид Гофен изтласква опонента си в неудобна позиция зад основната линия, излиза на мрежата, но бърка бекхенд воле. Публиката изригва, а Григор Димитров пада по лице на корта. O2 Arena в Лондон кънти, но емоциите на българина са толкова силни, че сигурно само чува пулса на собственото си сърце.

Спомняте ли си тази картина?

Точно един месец след фантастични триумф на Nitto ATP Finals първата ни ракета спечели и юбилейното 60-о издание на „Спортист на годината" в България - отличие, за което нямаше съмнение, че ще бъде в ръцете на световния №3, особено след като само ден по-рано Григор спечели „Спортист на Балканите".

Със своите 1428 точки в анкетата тенисистът остави зад себе си сноубордиста Радослав Янков (1086) и гимнастичката Невяна Владинова (729).

Вярно е, че на фона на всички награди на Димитров през 2017 г., последната му бледнее и въобще поизгуби от тежестта си в последните години. В допълнение, уважавайки положения труд, постиженията и личните битки на останалите 9 номинирани за „Спортист на годината", никой от тях не може да бъде конкуренция на Димитров, така че призът добива статут на протоколен.

Григор започна сезона с титла от Бризбън и игра 1/2-финал на Australian Open, като мачът му срещу Рафаел Надал в Мелбърн попадна сред 5-те най-добри за годината. После направи фурор с титла в София, спечели дебютен Мастърс в Синсинати, покори и Лондон и се изкачи до №3 в световната ранглиста.

Тенисистът е сам в собствената си категория и е тръгнал на лов за титли. „Спортист на годината" в България обаче може и да е подценявана награда във витрината му, но е показателна заради това, че тазгодишната церемония бе посветена не само на постиженията на спортистите, но и на техните семейства.

В Лондон Григор се здрависа с Давид Гофен на мрежата и се затича към ложата си, за да прегърне майка си и баща си, направи го и в София. Родителите не криеха сълзите си и пренесоха наелектризиращото чувство на всички зрители. В интервютата си след това десетки пъти тенисистът повтаряше колко много им е благодарен и че всеки негов успех има смисъл, само когато прави и тях щастливи. И те са такива.

„Аз винаги съм била щастлива майка“, заяви на церемонията Мария Димитрова и обеща лично да предаде наградата на сина си.

Григор много добре осъзнава и оценява всяка жертва, която майка му и баща му са направили, за да може той да сбъдне мечтата си. Затова и когато го следят на живо, той поглежда към тях, за да събере сили в труден момент, а когато постига най-великите си победи, първо търси техните обятия.

Доказателство, че най-голямата награда за Димитров не са Мастърсите, няма и да е титла от Големия шлем, ако успее да заслужи такава. Най-важни са родителските сълзи от радост. И винаги ще са.

Така че „Спортист на годината" може и да не е толкова важно признание за Григор, но Григор е важен за „Спортист на годината", защото най-добре онагледява какъв трябва да е призьорът и какви ценности да има.

И за безброен път през 2017 г. - поздравления, шампионе!

Най-четените