Понякога и правилният отбор побеждава. Само ден след като Челси се наложи с дузпи над Байерн и стана европейски шампион, Наполи върна вярата в играта, печелейки срещу Ювентус на финала за Купата на Италия.
Това беше първият трофей на клуба след 22-годишна пауза и той бе напълно заслужен. Снощи „бианконерите" явно страдаха от махмурлук след шампионските си тържества и изглеждаха странно лишени от вдъхновение и изобретателност на терена и бяха явно надиграни от южняците.
Въпреки че обикновено средната линия е най-силното звено на Юве, Наполи спечели мача именно в тази зона, като най-ярко блестеше Гьокан Инлер. Устремът и динамиката, предложени от швейцарския национал бяха нещото, на което торинци не успяха да се противопоставят и не бе изненадващо, че именно Инлер бе в основата на втория гол.
Разбира се, „тримата тенори" на Наполи също изиграха своята решаваща роля. Езекил Лавеци спечели дузпа, от която Единсон Кавани откри резултата, а Марек Хамшик оформи крайното 2:0 след пас на заменилия аржентинеца Горан Пандев.
Всички те работиха неуморно, като също трябва да се отчете приносът на Хамшик и Лавеци за блокирането на атаките на съперника. Благодарение на тях Андреа Пирло не получи необходимото време и пространство да покаже магията си, а Щефан Лихтщайнер не бе обичайно активен по десния фланг.
С победата се увенча по-енергичният и отдаден на каузата тим. Със своите великолепни контраатаки Наполи е един от най-приятните за гледане отбори в Европа през последните две-три години и щеше да е тъжно, ако възпитаниците на Валтер Мадзари и този път бяха останали с празни ръце, особено на фона на петото им място, което лиши Шампионската лига от тях в предстоящата кампания.
Капитулацията на „Стамфорд Бридж" срещу бъдещия носител на трофея Челси през март бе едно от най-горчивите разочарования през изминалия сезон, особено като се имат предвид последствията, до които се стигна в съботната вечер.
Да, снощи също бе тъжно да видим кариерата на Алесандро дел Пиеро в Италия да приключва със загуба, но все пак легендарната „десетка" се наслади на приказно сбогуване със Серия „А" преди седмица, ознаменувайки раздялата с гол, преди да вдигне купата на шампион на страната. Повторение на това може би беше твърде много, дори за велик футболист като Алекс.
Това, от което се опасяват сега всички, обичащи Наполи, е, че тимът ще се разпадне, ако Кавани, Хамшик и Лавеци се разбягат в различни посоки за повече пари и участие в Шампионската лига.
Все пак, в топлата неделна вечер на Рим именно те вдъхновиха „партенопеите" за първи трофей от ерата на Диего Марадона насам и никой не може да им го отнеме. Ако това бе последното съвместно представление на „тримата тенори", то всяка нота в него бе вярна. И, кой знае, може пък концертите да продължат...
