Думичката "casual" на английски означава "обикновен, ежедневен" и се използва за обозначаване на неофициалното облекло. Именно от Англия в края на 70-те и началото на 80-те години тръгва и младежката субкултура "Casuals".
В годините на разцвет на футболното хулиганство, когато английските отбори шестват победоносно по европейските терени, техните привърженици като истинска напаст безчинстват навсякъде, откъдето минат.
В отговор на тази агресия и непрекъснатите битки между "фирмите" (така се наричат организираните хулигански групи, подкрепящи даден клуб) на различните отбори английската полиция започва да затяга контрола и да дава здрав отпор на футболното насилие. В тази усложнена ситуация, когато всеки фен, носещ фланелка или шал на любимия тим, е обект на подозрение и евентуална проверка от страна на органите на реда, постепенно хулиганите започват да променят своя облик, захвърляйки "официалната" униформа и заменяйки я с "casual" облекло, защото облеченият в скъпи дизайнерски дрехи не е подозрителен за ченгетата.
За начало на "casual" ерата се приема 1977 г., когато Ливърпул печелят първата си Купа на европейските шампиони, а пътуващите им привърженици се завръщат с маркови дрехи, в повечето случаи просто плячкосани от луксозни магазини в европейски градове, където полицията далеч не е толкова подготвена за хулиганите, колкото английската.
В любими за футболните фенове се превръщат марки като френската "Lacoste", италианската "Sergio Tacchini" и немската "Adidas", които по това време далеч не са така разпространени в консервативната за външни влияния Великобритания. Нещо повече, те са доста по-скъпи в сравнение с местното производство.
Историята мълчи кой пръв е измислил термина "casual", за да нарече тази нова младежка мода, но постепенно думичката се превръща в синоним на "хулиган". В интерес на истината, тя не се налага отведнъж, а има свои регионални разновидности. Така например в Ливърпул "кежуълите" предпочитат да се наричат "scallies" - от "scallywag", което е жаргонна дума, означаваща "нехранимайко, пройдоха". В Манчестър пък се наричат "perries" - заради почти униформената марка "Fred Perry", носеща името на прочутия английски тенисист и лого лавров венец.
От марките спортно облекло предпочитани са тенис брандове като споменатите "Lacoste", "Fred Perry", "Sergio Tacchini" (които съвсем не се ограничават в производство на спортна екипировка, ами предлагат и дизайнерски сегмент), а също така и "FILA" и "Slazenger". Култов е още статусът на "Adidas", както и на италианските "Kappa" и "Diadora".
Абсолютен фаворит на кежуълите стават ултраскъпите и качествени италиански якета "Stone Island" с голямото си лого на левия ръкав, изобразяващо компас, като тази марка се превръща почти в задължителна за членовете на агитките. Другите два "униформени" елемента са белите кецове и карето в ризите, шаловете и шапките на родните английски луксозни брандове "Aquascutum" и особено "Burberry".
Още любими марки (без списъкът да е изчерпателен) са "Lyle & Scott", "Paul & Shark", "Berghaus", "Paul Smith", "Lois", "Pringle of Scotland", "Ralph Lauren", "One True Saxon", "Ben Sherman", "Henry Lloyd", "Hackett", "Barbour", "Emporio Armani", "Lambretta", "Prada", "The Duffer of St George". Когато не си с маркови маратонки, прието е да носиш обувки "Timberland" и "Kickers".
Надпреварата между враждуващите агитки, освен в това коя ще надвика и коя ще набие другата, вече се пренася и в това коя изглежда по-добре... "Футболната кежуъл субкултура не е свързана с политическа идеология. Много кежуъли в една и съща фирма имат различни възгледи - по-леви, по-десни, по-либерални. Тя не е непременно свързана и с определен стил музика. Кежуълите имат много разнообразни музикални предпочатания - мод, възроденият мод стил, ска, дъб, инди рок, рейв, ню рейв, мадчестър, пънк, пост пънк, брит поп и т. н. Футболната кежуъл култура позволи на феновете на всички тези стилове да бъдат заедно. Може би кежуъл е мода? Това е близко, но не е точно. Отначало се отнасяше до начина, по който изглеждаш, а после се превърнахме в роби на марките. Или пък насилието? Да, има нещо вярно. Кежуъл е продукт на съревнованието: да покажеш на другата фирма, че си повече от тях - и в боя, и във визията. Насилието и модата бяха точките на съревнование под флага на отбора, който подкрепяш", пише в анонимна, но много интересна статия, посветена на кежуъл културата в сайта 2UpTop.com
Друг ветеран на кежуъл сцената пък казва, че дори да си паднал на земята и да плюеш кръв, докато вражеската агитка те рита, важно е да изглеждаш добре...
Минава време, докато полицията и обществото като цяло зацепят каква е конспирацията с марковите дрехи. Преди карето, компаса и лавровия венец да се превърнат в униформи, измамата работи и за хулиганите е много по-лесно да се отърват от вниманието на органите на реда. Когато всички започват да ги носят обаче, дискурсът се обръща и се стига до куриози от рода на това в даден пъб да не пуснат група момчета, облечени с дрехи с дизайнерски емблеми, без те да имат нищо общо с футболното хулиганство.
Куриозно е и как през 1995 г. на мач за КНК между Брюж и Челси полицията в белгийския град арестува и извежда от страната част от феновете на Челси, които носят логото на "Stone Island", решавайки, че това е някакъв медал, който се дава на най-отличилите се хулигани... Какво да се прави, аналитичният и бистър ум много често не е най-отличителната черта на милиционера, меко казано.
Положението се усложнява и от реакцията на самите марки дрехи, повечето от които не са особено щастливи от имиджа, който им носи любовта на хулиганите. Така "Stone Island" за известен период от време премахнаха голямото лого с компаса на ръкава и го оставиха само върху копчетата, но в новата колекция то отново е налице, тъй като явно това не се е отразило добре на продажбите.
Любимата предимно извън Англия марка за боксова екипировка и други спортни дрехи "Lonsdale" (вижте колонката вдясно) също положи усилия да не бъде асоциирана с хулиганите, пускайки гама от своите продукти в розово и други жизнерадостни цветове.
Същевременно кежуъл модата отдавна вече не е само хулиганска, ами е предпочитана от повечето маниаци на футболната култура, идваща от Англия, без те непременно да държат да се пердашат с противниковите фенове.
С Интернет и филми като "Green Street Hooligans", "Football Factory", "It's a Casual Life" и др. този начин на обличане навлезе, както у нас, така и по целия свят и фешън хулиганите са навсякъде. Така че за всеки случай имайте едно наум, когато видите логата на фирмите от списъка...
