В събота софиянци гордо ще прекрачат прага на новата зала „Арена Армеец" и ще се порадват на чудото. През 2011 г. една от последните столици в Европа без подобно съоръжение най-накрая изпадна от конфузния списък. Имаме си зала, а сего остава да я накараме да работи и да си я обичаме.
Дадените милиони, разбира се, често се обсъждаха повече през годините на строежа, отколкото простия факт, че от залата имаме нужда. Това е голям ден за българския спорт, исторически за спортния бизнес и ... ключов за развитието на народопсихологията на българина. Или липсата на такова развитие.
Първо бяха критиките. Защо държавата давала пари за някаква си зала, когато сме в тежка финансова криза, имало по-належащи разходи. Думи, думи... Депутати и коментатори се изредиха да ни обясняват, че парите са едва ли не на вятъра. Луди хора.
Тези 100 милиона (паднали до 90), отпуснати целево през 2009 г. за строежа са едни от най-добре вложените от държавата пари през годините. Залата не просто има за цел да събира по един покрив спорта на София и България за тренировки и мачове. Не просто ще ни изпълва с гордост, когато караме по „Цариградско" и можем да я посочим на някой чужденец. Това не е „на гол тумбак - чифте пищови". Залата е отлична инвестиция, а и предпоставка за изкачване на ново ниво в мисленето на младите българи.
Реално издръжката вече е осигурена. Спонсорът и кръстник - застрахователното дружество „Армеец", ще дава точно по толкова, колкото на месец струва съоръжението (1 080 000 лв). И дотук вече резултатът е 0:0 в мача разходи-приходи на месец. Започва изчисляването на това, което може да донесе залата. Не само като пари. Министър Нейков ни поднесе една калкулация, че трябват 35 големи събития годишно, за да се покрие издръжката. Да, но това беше преди спонсора. Сега вече не гоним тази цифра. Трябва да извлечем максимума финансово и като психологически ефект.
20 000 искат да гледат откриването (разбира се, не на последно място и защото е без пари). Но дори и когато пуснат билетчета по левчета, хората пак с удоволствие би трябвало да ходят в залата. Имаме национален отбор по волейбол, който ще играе там догодина най-малко 6 големи мача (3 от групата и 3 във финалната фаза на Световната лига). Ще доведе и целият елит на този спорт, който в момента е №1 като народна любов у нас. Ако приемем, че и жените ще имат поне 4-5 официални мача, предстоят квалификации на баскетболисти и баскетболистки (общо 8-10 домакински мача), участие на ЦСКА във волейболната Шампионска лига и на няколко отбора в други евротурнири, Лукойл в Еврокупата по баскетбол. Дотук вече имаме към 20 интересни мача, които потенциално би трябвало да съберат зажаднялата за спорт в нормални условия софийска публика. При двумилионен град няма по-нормално нещо от пълна зала за такива състезания. Въпросът е ще съумеят ли федерации и мениджърският екип на арената да направят така, че за тези събития трибуните да са пълни. Ще има ли необходимата реклама, ще бъде ли разгърнат маркетинг за събитията, ще организират ли шоуто? С други думи - как ще накарат неособено склонния да си плаща за спорт българин да дойде на трибуните? За тях е първият тест за интелигентност и гъвкавост.
Вторият е за психиката на запалянкото у нас. Той е силен на думи и коментари в Интернет, но защо при хиляди такива под статия за Левски или ЦСКА, стадионите на грандовете са празни. Пак в София, която прелива над 2 милиона... Нека софиянецът заделя по 20 лева на седмица за поне едно ходене в залата, включващо билетче, сандвич, бира, нормалните удоволствия край един мач. Както го правят хората по света. Не всеки може да го прави, но поне половината столичани нямат проблем с тази сума, нали?
При домакинство на няколко европейски първенства в спортове като борба, бокс, гимнастика, както и 3-4 големи концерта на година, залата вече ще бъде печеливш инвестиция. Стига кутийките в теста да бъдат зачеркнати правилно и тя да бъде управлявана разумно.
В добавка трябва и софиянци да я приемат не просто като „онова лъскаво удоволствие", а като социален обединителен център на новото. Възстановяването на позабравения навик да се ходи на спортни състезания ще има и ефект да запали малчуганите по волейбол, баскетбол, а неизбежно с времето и по футбола. Защото изграждане на модерни стадиони вече е наложително и изглежда на път да стане. Това е третият етап на теста. Социалният ефект може да бъде огромен.
Темата е изтеглена, нека тестът започне!
