Вечерни сбирки в Лудогорец съпътстваха мача с Партизан, завършил 0:0 и оставил странното усещане у запалянкото пред телевизора, че нещо в отбора скърца.
Босът Кирил Домусчиев е събрал ръководството и без съмнение се е говорило за мерки, с които системата да заработи отново, както го прави от 3 години насам.
Историята се повтаря (ще видим дали като фарс този път) с преди година, когато след 1:2 от Слован в първия мач още на II кръг, Домусчиев смени Ивайло Петев със Стойчо Стоев.
Сега си отива Стойчо. Ясно е, че това е първото действие за един бос, когато отборът не върви. Но правилно ли е? И ще проработи ли пак?
Лудогорец започна неубедително сезона - три нули в трите сериозни мача дотук (не броим тези с Дюделанж). И ако тези в Хасково и Варна са поправими, защото в първенството нивата е дълга, в Белград може да приключи мечтата на Домусчиев за място в групите на Шампионската лига.
А и, с тази игра, дори да не приключи там, ще спре в следващия рунд на плейофа за влизане в обетованата земя на европейския футбол.
Смяната на Стоев изглежда едновременно логична, но и доста ненавременна. Защото ако Домусчиев и Лудогорец са усещали, че за надграждане на едно ниво в класата е нужен по-висок ранг треньор, можеха да го вземат през месец май.
Стоев тогава щеше да бъде оставен на работа в клуба, да получи уважението, което заслужи миналата година и всичко да продължи с еволюция.
Сега това е ход не на разума и стратегията, а на импулса, който новият треньор да даде на отбора за мача в Белград и плейофа след него - бил той в Шампионската лига или Лига Европа.
Моментът за смяната бе изпуснат преди сезона. Но явно и Лудогорец се поддава на българската паника и истерия от една-две неубедителни игри.
От свободните в момента сериозни треньори у нас всички табели сочат единствено националния селекционер Любослав Пенев. Той вече се впусна в една такава авантюра в милионен проект, който обаче пресъхна точно с неговото идване. Време за друг наставник, който да има нужния ефект на ужилване върху отбора, просто няма.
