Казват, че Жозе Моуриньо е най-добрият треньор в света. Статистиките от последните десет години не лъжат, човекът печели много и с различни отбори. Феновете на тимовете му го обожават заради трофеите, които им носи. Но май са само те. Целият останал свят го ненавижда.
Как един футболен запалянко да обича човек, който не обича футбола?
Моуриньо гради бастиони на мотивацията и играта на ръба на побоя, с „нож между зъбите".
В Англия с Челси това не бе докрай възможно. Заради същността на футболистите и целия дух на Висшата лига, отборът му играеше и футбол. Понякога.
В Интер Специалния показа истинската същност на своята гениалност. Тъмната гениалност да накараш седем футболисти да освирепеят по терена и да преследват съперника като дивеч. А останалите трима - Милито, Ето'о и Снайдер, да управляват топката и да вкарат на извадения от релси противник. Този Интер бе труден за смилане, но все пак си е Интер - отбор, в чийто генотип е заложено катеначото. Така клубът става велик през 60-те и феновете нямат нищо против трофеите да идват с такава игра.
Сега Моуриньо е в Реал и нещата станаха грозни. Реал - това е футбол, който кара хората да се усмихват. Или поне така е възприеман клубът през годините и от своите фенове, и от привържениците на другите отбори. Ел Гранде Реал, Белият балет или Кралският клуб - имената, залепнали за осанката и футболното творчество на хората с бели екипи.
Ако аз бях фен на Реал, вероятно щях да скъсам плакатите на Хенто, Пушкаш и Ди Стефано в стаята си след мача с Барселона. Щях да гледам в една точка на стената, да искам да крещя и да ми минават мисли за убийство. Защото Специалния уби за една вечер голяма част от репутацията, градена от великия клуб с десетилетия. Дано това е последната му деструктивна мисия на този митичен стадион.
Реал бе една стена от бели фланелки, облечени не върху душата на артисти, а върху раменете на ултрамотивирани биячи с изцъклени погледи, излезли на терена да препарират съперника. И когато той е в настроение за симулации и отговори на провокациите, се получава най-грозното Ел Класико, играно някога. Как да обичаш Моуриньо след това разочарование? Всички трофеи на света няма да спасят репутацията му и да изтрият обидата в очите на всички неутрални, а и пристрастни фенове. Купите само галят егото на този суетен португалски гъзар.
Лошата новина за феновете на Реал е, че дори Моу да си тръгне през лятото, след него ще остане потоп. Така се случи и в Челси, и в Интер. Причината е почти сектантското влияние на португалеца върху играчите му, което като бомба със закъснител цъка в двора на заместниците му. След Моуриньо или почистваш всичко до основи, или се проваляш. На Челси трябваха три години да се осъзнае след ерата на Специалния, вероятно Интер ще има нужда също от поне толкова. Бедният Реал...
Слава богу, че във футбола, както и в живота, за всеки Моуриньо има и по един Меси...
