Един от най-бурните дни в българския футбол изглежда постави веднъж завинаги края на ерата "Борислав Михайлов" в БФС.
Танцът на Михайлов начело на футболния съюз приключи внезапно, макар и безкрайно закъсняло, след позора 0:6 от Англия и поисканата от премиера Бойко Борисов негова оставка.
Времето на Михайлов отдавна беше изтекло, а управлението му докара обичания у нас спорт до историческо дъно. Бившият вратар вече потвърди, че подава своята оставка, а в петък изпълкомът трябва да я приеме и да посочи дата за конгрес, на който да бъде избран нов президент.
Мнозина взеха да ликуват след новината за оставката, но всъщност какво следва оттук нататък за БФС и за футбола ни? Бъдещето е крайно неясно и възниква тежкият въпрос кой въобще би се заел да вади кестените от огъня, след като Михайлов напусне поста.
И да изгражда наново Българския футболен съюз, защото точно това трябва да е задачата на следващия президент.
Нужна е авторитетна и решителна фигура в момент, когато футболът е в нещо като будна кома, предстоят сурови санкции от УЕФА за поредните изцепки на феновете в мач на националния отбор, от вчера БФС е и разследван за корупционни престъпления, свързани с услужливото и често съмнително съдийство в полза на силните на деня.
Водещите ни клубове са в хватката на олигарси, които ги издържат в замяна на различни задкулисни привилегии, осигурени от властта. В такава обстановка никой нормален човек не би се захванал да оглави футболната централа.
Затова алтернатива на отиващия си Михайлов на пръв поглед не се вижда. Той на практика задуши футбола за тези 14 години управление и убиваше в зародиш всякакви опити някой да му се противопостави.
Още докато играеше активно, Димитър Бербатов беше казал, че ще ни оправи футбола, но естествено, сега предпочита да се изявява по английските медии, вместо да се занимава с българските мутри, хулигани, послушни съдии и бездарни футболисти. И не можем да го виним.
Друг предложил ли е услугите си през годините? Любослав Пенев се опита. Кампанията му преди година и половина обаче беше доста безсъдържателна и нямаше как да замаже неприятните неща от неговата биография след безспорно славната му футболна кариера.
А и витае усещането, че ерата на четвъртите в света като ръководители и треньори е към приключване.
Дните на Красимир Балъков на поста селекционер са преброени, няма причина Йордан Лечков да задържи поста си на вицепрезидент на централата, особено след наглите си изказвания, че БФС не носи отговорност за нивото на българския футбол.
А самият Михайлов се превърна в символ на управленските провали на това поколение от САЩ '94, което спечели всичката възможна народна любов и после безскрупулно се възползва от нея.
Кой друг би се хванал с БФС в момента? На последния конгрес освен Пенев, кандидат беше и отдавна компрометираният Ивайло Дражев, който взе само пет гласа срещу 463 за Михайлов. Предишното преизбиране на президента се случи през 2014 г., когато той дори нямаше опонент и беше единствен кандидат.
Вчера плъзна мълва, че министърът на спорта Красен Кралев може да се кандидатира, но засега това са само слухове.
Съществува и другият сценарий революцията да не се случи и някой от вече съществуващия в БФС кръг да поеме щафетата - това ще бъде гаранция за запазване на статуквото и замитане на проблемите под килима.
Впрочем самият Борислав Михайлов е в правото си да се кандидатира отново на следващия конгрес. А системата, която изгради, досега на практика не позволяваше на друг да спечели.
Така че радостта от оставката на Михайлов е прибързана и далеч не е сигурно, че във футбола ни ще има положителна промяна.
Дано само след някоя и друга година не започнем да тъгуваме по Михайлов така, както сега някои тъгуват по неговия предшественик Иван Славков - който в своето време беше не по-малко одумван от Боби днес.
