Съжаляваме, но ако сте гледали последните 10 минути на мача Аякс - Тотнъм без да потрепвате на мястото си и без да се учести пулсът ви, значи нямате сърце. Или поне нямате сърце, което да потрепва, когато футболът демонстрира величието си.
Това не бе просто спортна драма, а универсална. Такава, каквато ще помним дълго. Такава, каквато не трябва да се забравя.
И както приляга на подобна драма, заслугата беше и на двете замесени страни.
Сълзите струяха от домакините, но винаги когато си спомним за тази версия на Аякс от пролетта на 2019-а, на лицата ни ще грейват усмивки.
Специалната сила на този млад и блестящ тим беше невежеството. Просто не беше достигал до толкова високо ниво и не бе придобил лошите навици на големите, че победата трябва да е на всяка цена.
Играеше романтично и разкрепостено. И не се страхуваше от нищо.
С очарователния си стил Аякс прелиташе препятствие след препятствие с всякаква височина. От шестте мача в квалификациите, през нито едно поражение в група с Байерн, детрониране на Реал Мадрид на осминафиналите и подчиняване на Ювентус на Кристиано Роналдо на четвъртфиналите.
До 54-тата минута на полуфиналния реванш с Тотнъм пък водеше с общ резултат 3:0 на "шпорите" и докосваше финала. Изумително!
Тимът на Ерик тен Хаг започна атаката на групите миналия юли, преодолявайки Клуж, Щурм и Мидтиланд, а 10 месеца по-късно бе поставил на колене един от най-стабилните отбори в Англия и Европа.
Нямаше как човек да остане равнодушен към този Аякс. Да не му стиска палци, ако не играе срещу тим, на когото симпатизира. Но два гола в рамките на 204 секунди сринаха всичко, а после дойде и финалният, унищожителният удар.
Удивително, но младите момчета, които не познаваха страха преди това, не трепнаха и този път. 19-годишният Матийс де Лихт поведе своите, които опитаха и бяха близо до трети гол, а топката срещна гредата след удар на Зийех.
Съперникът обаче бе доста по-опитен, а имаше и късмет.
Тотнъм съвсем не е толкова млад отбор, колкото голобрадия Аякс. Горял е в повече свирепи битки. Губил е, падал е в нокдаун, изправял се е и е продължавал. И този опит и натрупан гняв му помогна.
0:2 в Амстердам след загубата в Северен Лондон изглеждаше безнадеждно и за най-закоравелите оптимисти сред феновете на "шпорите", но какво имаше повече за губене тимът на Почетино?
Нали не сте забравили, че след първите три кръга на груповата фаза, лондончани имаха само една точка. Както и че пет минути преди края на мача от последния, шести рунд, Тотнъм губеше с 0:1 от Барселона, преди Лукас Моура да го класира напред след издънката на Интер с ПСВ у дома.
А и няма как да не вярваш в безсмъртието, след като си получил гол в 93-тата минута срещу Манчестър Сити на "Етихад". Свлякъл си се безжизнен на тревата, знаейки, че всичко е приключило, а минута по-късно си станал свидетел на отменянето на попадението благодарение на VAR.
Достатъчно знаци и намигвания от Съдбата, за да се надяваш на нови.
Тотнъм безброй пъти се разходи по острието на бръснача. Порязваше се и пускаше кръв, но накрая смъртоносната рана нанасяше той.
Така стана и в Амстердам, където хронометърът отброяваше 95:01 и всяка секунда в свирепата схватка "ние или те" дърпаше Аякс към Мадрид. Последен шанс, последна секунда, последна стъпка, последно докосване, последно усилие... И живият се оказа Тотнъм. В миг той дишаше и се смееше. Отново бе погледнал да види какво има отвъд ръба само за да се увери, че не иска да отива там. Една луда игра на адреналин и нерви. Опасна, рискована до безумие лондонска рулетка, след която "шпорите" на Почетино винаги оцеляват.
А аржентинецът беше невероятна гледка. Радостта и сълзите му казваха всичко. Подскачаше и танцуваше като някакъв вожд-шаман, повалил врага в най-епичната битка в живота си. Всъщност беше точно така. И осъзнаваше заслугата си.
"Гледахме Ливърпул и мачът им срещу Барселона показа, че нищо не е загубено, докато съдията не е свирил края. Треньорът ни обърна специално внимание на това, когато напускахме хотела, за да се отправим към стадиона", каза бранителят Дани Роуз.
От една страна Почетино е бил длъжен да го направи, а от друга - треньорът е накарал играчите си да вярват до последно и да се включат в този негласен бунт на частично потиснатите.
Трябва да припомним, че Аякс бе най-бедният участник на осминафиналите, който в продължение на три години играеше квалификации.
Вече доста сезони Тотнъм показва качествен и стабилен футбол, но въпреки нескончаемите си опити не може да се намеси по-серизно в битката за титлата в Англия. Също така влезе в историята с това, че в два поредни трансферни прозореца не взе нито един нов.
За Ливърпул е казано и изписано всичко. Винаги толкова близо до щастието и винаги толкова далеч.
Юнайтед и Ювентус също блеснаха със страхотни обрати срещу Пари Сен Жермен и Атлетико Мадрид през този паметен сезон.
Навярно не трябва да изпадаме в някаква крайна еуфория, но футболът диша, което отново се видя и в Амстердам.
Дори и при 0:3 36 минути преди края играчите разбират, че е не само е глупаво, но и срамно да се отказват. Наясно са, че само за секунди (в случая 204) събитията се преобръщат на 180 градуса.
Ако се съди чисто визуално, броят на интересните ситуации в мачовете се е увеличил драстично. Поемат се повече рискове, а това води до зрелищни и непредвидими двубои, каквито искаме да наблюдаваме.
И вече знаем, че преди да отидем до кухнята за фъстъци и бира и да се позабавим край кухненския плот, трябва добре да си направим сметката. "2:0 е, всичко е ясно", вече е опасно мислене. Особено ако сте от хората, които не остават равнодушни на стола си, когато гледат мачове като Аякс - Тотнъм.
