Снимките на Валери Домовчийски с екипа на новия му отбор Дуисбург се появиха на страниците на в. „Билд" някъде между новините за конни надбягвания и хрониките с резултати от китайското първенство. И то не индивидуални фотоси, а някакви общи малки кадри на 4 нови попълнения...
Валери Божинов подписа за 3 милиона евро със Спортинг, но официално представяне нямаше. Една мъничка снимка със спортния директор на официалния сайт, а и с фланелката с номер 7. Толкова.
Двама от най-актуалните млади играчи на България някак тихомълком смениха отборите, а светът нехае за това. Но планетата обърна камери, апарати и очи към Сливен, когато там се появи прошарения и понапълнял човек с кисела физиономия, но добри намерения.
Христо Стоичков седна на една маса със социалния министър и обяви, че се стяга за мисия в Брюксел. Ще лобира пред Евросъюза за падане на рестрикциите за българи, живеещи и работещи из континента.
Новината посети дори и сайта на BBC, а агенции и вестници гърмяха за нея. Не защото е дипломатическа мисия от ранга на кисинджъровите совалки. Просто защото зад масата седна Стоичков. Той - Ицо, най-символната фигура на България за 20 години преход.
Два дни по-късно сайтове и телевизии на Острова показаха обърната нехайно шапка на Митко Бербатов, който се разхождаше из Харвард. Не из 22-ро училище в София, а из двора на митичния колеж в Бостън.
Видеото имаше хиляди преглеждания в Youtube, а шотландският хумор на Фъргюсън, който шляпва по главата Митко уж за назидание, бе коментиран десетки пъти. Бербатов бе, както пее един култов творец на новото време в неподражаемите си рап-свободни от стил-форми.
Тези двамата светът ги познава. Стоичков може и да не играе от десетилетие, но лицето и името му са пароли все още. А Бербатов? Той е част от най-актуалния отбор в света и появата му където и да отиде е начален сигнал за интерес и дори истерия. Камата отива в Брюксел, Митко в Харвард, а колегите им с български имена предпочитат „33" и „Най".
Там светът няма как да ги забележи, нали?
