1984 г. е знаменита за английските треньори.
Джо Фейгън извежда Ливърпул до требъл (шампион, КЕШ, Купа на Лигата), Тотнъм на Кейт Бъркиншоу вдига Купата на УЕФА, а Евертън на Хауърд Кендъл побеждава Уотфорд на Греъм Тейлър на финала за ФА къп на "Уембли".
Триумфът може да е още по-голям, ако Манчестър Юнайтед, воден от Рон Аткинсън, не се препъва на полуфиналите на турнира за КНК срещу бъдещия носител на трофея Ювентус, но все пак 5 от 6 възможни големи титли - всички във визитката на английски треньори - е забележително постижение.
През 2017-а и всяка следваща ще е истинско събитие, ако специалист от Англия изведе тима си до единствен триумф в Европа или до някое от местните три отличия. Да не говорим за пет...
След 33 години Фейгън и Бъркиншоу си остават последните англичани, печелили титла от КЕШ/Шампионска лига и Купата на УЕФА/Лига Европа. Единствено Боби Робсън вдигна КНК като наставник на Барселона през 1997 г.
104-ма англичани опитаха да стигнат до първото място с отборите си във Висшата лига. Безуспешно.
Хари Реднап, който в момента води националния тим на Йордания и пада с 1:5 от Австралия, е последният английски треньор, печелил ФА къп, а Стив Макларън завоюва Купата на Лигата с Мидълзбро, но това беше преди 13 години.
Затова не се учудвайте, че клубовете бягат от местните треньори като дявол от тамян.
И е малко странно, че Хъл Сити получава толкова нападки за назначението на Марко Силва.
Кое е толкова странното в избора "тигрите"?
Защо Челси, Ливърпул, Юнайтед, Арсенал, Сити, Тотнъм, Евертън и другите могат да бъдат водени от чужденци, а Хъл да не може?
Тимът е закъсал сериозно, но това не означава, че няма право да потърси изход и да опита да го намери с чужд треньор като останалите.
В клуба се спряха на 39-годишния португалец, който изведе Ещорил от Сегунда до промоция в елита и зона Лига Европа, спечели Купата на Португалия със Спортинг и стана шампион на Гърция с Олимпиакос.
Не е лошо за бекграунд на треньор, който няма 40.
Фил Томпсън и Пол Мърсън обаче бяха сред легендите, които определиха решението като "неприемливо", "разочароващо" и "още един шамар в лицето на традициите".
Вероятно англичаните заслужават да им бъдат давани повече шансове, но всички помнят какво направи Рой Ходжсън в Ливърпул, а после и в националния тим, с който не спечели нито един мач на пряка елиминация на три турнира.
Но поне класираше "трите лъва" за големите форуми за разлика от Макларън, който получи работата след триумфа с Мидълзбро и се провали шумно, както и от Сам Алърдайс, чийто 2-годишен контракт се срина за месец след огромен скандал.
Хъл опита с 8 различни мениджъри през последните 15 години и всички те бяха англичани. Сега поема по друг курс и никой не може да го вини.
Ако Силва не успее да го спаси от изпадане, ще дойде друг.
Днешният футбол е изключително меритократичен и е въпрос на всекидневно доказване на таланта и на уменията. Задача, която се оказва непосилна за английските мениджъри.
