През януари 2009 г. тифозите на Милан организираха перфектна акция по време на домакинския мач с Фиорентина, пеейки "Не продавайте Кака!" три часа преди началото на двубоя до неговия край. Те също така разпънаха трансперант, пародиращ реклама на известна кредитна карта, с надпис: "Ето'о - 80 милиона, Роналдо - 120 млн., Меси - 180 млн., Кака - безценен".
Всичко това бе в отговор на първия опит на Манчестър Сити да покаже финансовата си мощ, предлагайки 120 милиона евро за носителя на "Златната топка" за 2007 г. Няколко дена по-късно, след намесата на президента Берлускони, стана ясно, че той наистина остава. Само че след пет месеца Кака все пак си замина - отиде за малко повече от половината сума в Реал (Мадрид).
Това лято се случи нещо подобно, макар и в доста по-кратък период. Този път защитникът Тиаго Силва бе обект на интерес от страна на арабин-милиардер - в случая собственикът на Пари Сен Жермен. И решението на бившия министър-председател на Италия да го задържи претърпя промяна след само четири седмици, като бразилецът отиде в ПСЖ, независимо че бе подписал нов петгодишен договор с "росонерите".
След раздялата със Силва и с най-голямата звезда на отбора Златан Ибрахимович, който в комплект с него отиде във френската столица, трансферното лято изглежда катастрофално за Милан. А ръководството на клуба няма кого да обвинява за ситуацията, освен себе си.
Докато те се чудят как да осигурят заместници на напусналите звезди измежду имена като Андреа Досена, Александър Коларов, Ласана Диара, Един Джеко и Алесандро Матри, целият футболен свят недоумява какъв точно план имаше миланският гранд за настоящия трансферен прозорец.
Наистина ли те си позволиха да загубят Златан и Тиаго, без да имат идея кой ще ги замени? И ако е така, защо изобщо ги продадоха? Когато Кака си отиде преди три години, това изненада малцина. След като играчът за малко се размина със Сити, изглеждаше ясно, че отива в Мадрид през юни, а най-доброто, което тогава можаха да направят от клуба с получените 65 милиона евро, бе да използват част от тях - 17,8 млн., за закупуването на Клаас-Ян Хунтелаар и Игнацио Абате.
Още през следващия сезон Милан плати цената за това. Когато ултраофанзивният футбол на тогавашния треньор Леонардо не свърши работа, се видя, че те просто не са имали друг план. Изглеждаше, че наивно са се надявали Кака все пак да остане.
Но след като вече се опариха веднъж по тази начин, бе непростимо да го правят отново. Интервенцията на Берлускони относно Силва преди месец бе наречена "героична", а в крайна сметка стана така, че той подписа нов договор с играча, след което го продаде за 4 милиона по-малко, отколкото ако беше го пуснал тогава. Каквато и да е причината за това, клубът загуби време, пари и енергия.
Сериозно отслабен като класа на футболистите си, Милан гледа в дулото на пушката и с всеки следващ ден ситуацията става по-лоша. И този път не може да става дума за наивност, ами за тъпа упоритост в повтаряне на грешките.
Когато агентът Мино Райола каза, че Ибрахимович "99% остава в Милан", целият свят знаеше какво означава това - нападателят си тръгва. Защо на вицепрезидента Адриано Галиани, който управлява клуба, му отне толкова време да разбере това? Защо той си помаха за сбогом на двамата си най-конвертируеми футболисти, без да има "план Б"?
Тъй като е ясно, че пари не могат да бъдат похарчени, преди да си ги спечелил, поне това, което можеха да направят от клуба, беше да ускорят сделките и в двете посоки. Да планират действията си на трансферния пазар.
Да, вярно е, че петима нови бяха привлечени - Габриел и Франческо Ачерби се присъединиха към свободните трансфери Рикардо Монтоливо и Бакайе Траоре и дошлия под наем Кевин Констант. Но когато сравниш тях с напусналите 8 футболисти, става ясно, че нещо не е както трябва.
До момента Милан е с 57,5 милиона евро напред, а и се отърва от 100 милиона евро за заплати. Но ако бяха продали Силва през юни, Ибрахимович също щеше да си замине, оставяйки цял месец време за сглобяване на състава.
А вместо това от ръководството панически се опитваха да отклонят неизбежното, борейки се с интереса на клуб, с чиято финансова мощ не могат да се сравняват в момента.
Галиани заяви преди седмица, че Златан ще бъде заменен от "шампион", само за да каже два дни по-късно, че водещите футболисти не искат да идват в Италия... "Топ играчите вече не идват тук, но ние можем да направим класен отбор", заяви вицепрезидентът на "росонерите".
Срамно е! Те очевидно се нуждаят от средства, но нали направиха същото преди три години и това не ги доведе доникъде. Сега същата ситуация се повтаря, която е абсолютно аматьорска постъпка. Къде остана професионалното управление, което им донесе толкова трофеи през последните 26 години?
Галиани и останалите в ръководството имат толкова много въпроси, на които да отговарят. Те се нуждаят от чудо на трансферния пазар, за да успокоят привържениците на Милан. Които по никакъв начин не заслужават това, което се случва.
