Националният отбор на България спечели втора поредна контрола, този път срещу Казахстан с 2:1 и това явно е достатъчен повод за поредната вълна ентусиазъм, която заля спортната преса и някои от големите медии.
Още малко и ще излезе, че ние сме донесли футбола в тази част на света. Явно не можем да отървем от една традиционна наша особеност - люшкаме се от безпаметно величаене до тотално отричане, без в повечето случаи да има сериозни основания за това.
И пак по традиция се подминават думите на националния селекционер Любослав Пенев, който полага сериозни усилия в две важни посоки - в единия случай да мотивира играчите да надскочат себе си, а в другия - да обуздае дитирамбите на медиите, които като мантра повтарят, че България няма загуба в шест мача в квалификациите за световното първенство.
Понякога намирането на баланса е най-трудното нещо, но и най-ценното. А ние често отказваме изобщо да го търсим. Но поне да опитаме. Да, Япония и Казахстан са интересни противници, но в никакъв случай не са световни сили. Което важи и за България.
Победите срещу тях се отразяват добре на настроението и самочувствието на целия български футбол, но при него всичко е толкова помръкнало, че всеки успех се отразява благотворно. Но и да не забравяме, че става въпрос за контроли.
Важно е и още нещо - Пенев кара тези момчета да играят, при това сериозно и качествено. Нещо, което не виждаме в клубните им отбори, където те трудно надскачат средняшкото ниво на вътрешния ни футбол. Тази мотивация е изключително ценна и би трябвало да стане заразна.
И накрая - да не се люшкаме към величаенето, защото при следващата грешна стъпка, ще се засилим към отричането. И пак ще се заредят тежки слова: кой бил футболно недоразумение, кой не ставал за нищо, кой не внимавал и т.н. А футболистите са си същите, просто най-накрая се намери някой, който да извади на бял свят това, което могат или част от него. Което е похвално и е страхотно начало.
Тоя път спортния ви коментатор уцели ваксата. Приветствам